— Никога, през цялата вечност, не съм виждал подобно нещо — каза дрезгаво.
— Какво нещо?
Той изпусна дълбока, неравна въздишка.
— Искаш ли да узнаеш как го е хванал Дезидерий?
Тя кимна утвърдително.
— Свързано е със спомените му. Не съм чувствал такава агонизираща болка у никого. Когато тези спомени го връхлетят, те го правят слаб. И докато това се случва, той винаги ще губи хладнокръвието си в битките.
— Мога ли да направя нещо?
— Не, освен ако не измислиш начин как да заличиш тези спомени. Ако те продължат да го измъчват, той е обречен. — Д’Алериан погледна Кириан. — Ще спи до довечера. Не го безпокой. Когато се събуди, ще може да ходи, но все още ще е слаб. Опитай се да го задържиш още няколко дни да не тръгва след Дезидерий. Ще говоря с Артемида и ще видим какво може да се направи.
— Благодаря.
Д’Алериан кимна и изчезна сред златист лъч светлина. След две секунди якето му също се изпари.
Като зае мястото му във фотьойла, Аманда погледна към тавана и се изсмя нервно. Единственото, което бе искала, беше нормален живот. Вместо него обаче бе получила вампир за гадже и Ловец на сънища, каквото и да беше това, който се появяваше и изчезваше от дома на сестра й, докато друг вампир се опитваше да я убие. И на това ако не му се викаше ирония на съдбата!
Тя обърна глава към Кириан. Дишането му беше по-леко от преди и болезнената напрегнатост бе изчезнала от лицето му. Белезите по тялото му бяха ужасяващи, но дори те сякаш почваха да избледняват.
Какво точно му бе причинил Дезидерий?
Кириан се събуди сред лунната светлина, която струеше през отворените прозорци. Отначало не си спомни къде се намира, докато не се опита да помръдне и болката не го прониза. Като стисна зъби, той се изправи бавно в седнало положение и видя Есмералда, която стоеше наблизо с огромен кръст пред себе си и огърлица от чесън около врата си.
— Не мърдай от мястото си, мой човек. И не се опитвай да ми прилагаш триковете си да бъркаш в мозъка ми.
Въпреки нежеланието си, Кириан се засмя.
— Да знаеш, че кръстовете не ни действат, нито пък чесънът.
— Да, бе — каза тя и се приближи една крачка. — Ще продължиш ли да го твърдиш, ако те докосна с тях.
Когато се доближи достатъчно, Кириан грабна кръста от ръката й.
— Ох, ох, ох! — престорено извика той, след това го притисна до гърдите си. — Наистина — заяви сериозно и й го върна. — Няма никакъв ефект. Колкото до чесъна, вярно е, че вони, но ако на теб не ти пречи, мога да го преживея.
Есмералда свали наниза от врата си.
— Тогава кое е слабото ви място?
— Да не мислиш, че ще ти кажа.
Тя вирна глава.
— Манди беше права, ти си направо вбесяващ.
— Трябваше да говориш с баща ми, преди да го изям.
Есмералда пребледня и отстъпи две крачки назад.
— Будалка те, Ес. Не е изял баща си.
Кириан се обърна и видя Аманда на вратата.
— Сигурна ли си?
Тя се усмихна.
— Напълно. А ти сигурно си по-добре, щом взе да ни поднасяш. — Аманда се приближи и провери превръзките на ръцете му. — Мили боже, раните ти са зараснали.
Ловецът кимна, пресегна се към една от ризите, които Ник бе оставил следобеда, докато той още спеше, и я облече.
— Благодарение на Д’Алериан. След още няколко часа всички белези ще изчезнат напълно.
Аманда го наблюдаваше как става от дивана. Само бавните му движения издаваха факта, че все още се възстановява.
— Трябва ли да ставаш?
— Имам нужда от движение, за да се отпуснат схванатите ми мускули. — Като мина край нея, той измърмори под нос: — Или поне някои от тях.
Тя му помогна да отиде до кухнята.
— Еси, имали останали спагети?
— Той яде спагети?
Аманда го погледна въпросително.
— Ядеш ли?
Кириан хвърли заплашителен поглед на Есмералда.
— Не е толкова приятно, като да смуча от врата на някой италианец, но става.
Аманда се засмя, като видя ужасеното изражение на сестра си.
— По-добре я остави на мира, иначе ще те намушка, докато спиш.
Той седна на кухненската маса и отправи страстен и изпълнен с копнеж поглед към тялото й.