— Искам да…
— Погледни ме! — настоя тя. — Погледни ме в очите.
Той я погледна.
— Нахраних те, не съм те упоила. Никога няма да те нараня. Никога.
Кириан се намръщи.
Аманда се премести по-нагоре, като плъзна тялото си върху неговото.
— Люби ме, Кириан — каза, поставяйки ръката му върху гърдите си. — Нека да залича тези спомени.
Той не знаеше дали е възможно да я люби, но щом почувства голата й, мокра кожа, горещия й дъх на шията си, осъзна, че не иска да я отблъсне. Толкова дълго бе лишен от женска утеха. Толкова дълго бе лишен от грижовна ласка. Младата жена потърка тялото си в неговото, прогонвайки всички мисли.
— Довери ми се, Кириан — прошепна в ухото му миг преди да близне с езика си чувствителната месеста възглавничка.
Той пламна.
— Аманда — прошепна името й като молитва за спасение, отронена от наранените му устни.
Толкова старателно се бе опитвал да се освободи от миналото си, беше се мъчил да го пропъди, но въпреки това то си оставаше винаги там под повърхността и дебнеше да изскочи, когато най-малко го очакваше. Но не и сега. Не и когато тя беше в обятията му.
Аманда видя как изчезна булото, което замъгляваше погледа му. За пръв път видя душата на мъжа, който нямаше душа. А също и разгарящия се в него копнеж. Нуждата, която той имаше от нея. Усмихна се и го целуна нежно по устните, като внимаваше да не му причини болка.
За нейна изненада Кириан задълбочи целувката и я обгърна с ръце. Зарови пръсти в косата й и я притисна толкова силно в обятията си, че дъха й секна. Езикът му галеше нейния със страст, която я възпламени.
Аманда плъзна ръка между телата им, хвана възбудата му и постепенно, сантиметър по сантиметър, го пое в себе си. Започна да движи тялото си бавно и спокойно, внимавайки за нараняванията му.
Кириан отпусна глава назад и забеляза удоволствието по лицето й, докато тя галеше тялото му със своето. Протегна се и обхвана с длан брадичката й.
— Ти си много повече, отколкото заслужавам.
Аманда пое устните му в своите, целуна го жадно и ги захапа леко. Божичко, този мъж умееше да се целува. Езикът й обходи зъбите му и тя забърза тласъците си. Стонът му отекна в нея. Той обгърна главата й с ръце, задълбочавайки целувката си. Завладяна от емоциите си, тя свърши бурно в обятията му. Кириан я целуна още по-силно.
— Точно така, Аманда — прошепна, като пое гърдата й в ръка и я стисна нежно. — Свърши и за двама ни.
Аманда отвори очи и видя неприкритата страст в дълбините на погледа му.
— Това е толкова несправедливо спрямо теб.
Той се усмихна.
Наистина не възразявам. Да бъда в теб ми е достатъчно.
Без изобщо да му повярва, Аманда му помогнала излезе от ваната и го избърса с хавлията. Настани го в леглото в стаята за гости, след което внимателно затъмни прозорците, за да е сигурна, че никаква дневна светлина няма да проникне вътре на сутринта.
Загледа се в спящия Кириан, чието обезобразено тяло зарастваше буквално за минути.
Само ако можеше да излекува толкова лесно и нараненото му сърце. Проклета да е жена му заради жестокостта си.
На входната врата се почука.
Хвърли последен поглед към госта си, след това се измъкна тихо в коридора и слезе по стълбите да отвори вратата. Ник стоеше на прага с малък куфар в ръка.
— Помислих си, че ще са му нужни още малко дрехи и някои други неща.
Аманда се усмихна на предвидливостта му и го покани да влезе.
— Благодаря. Сигурна съм, че Кириан ще го оцени.
Ник остави куфара до дивана.
— Къде е той?
— Горе, спи, надявам се.
— Слушай — каза твърдо Ник. — Талон следва Табита по пътя към къщата на майка ти, за да се увери, че е добре, а съм изпратил и няколко скуайъри след Есмералда и останалите от семейството ти. Сега, когато Дезидерий смята Кириан за мъртъв, не се знае какво може да направи или кого от вас ще реши да нападне. Кажи на всички от семейството ти да бъдат нащрек.
Кириан ги слушаше, докато лежеше в леглото. Почувства страха в гласа на Аманда. Безпокойството й. Знаеше, че има само един начин да пропъди тези нейни чувства. Ако Дезидерий разбереше, че все още е жив, нямаше да бърза да напада сестрите на Аманда. Кириан беше основната цел на деймона, те бяха допълнителен бонус.
Бавно и мъчително, той стана от леглото и се облече.
— Кириан, не искам да те безпокоя, но… — Аманда млъкна, щом отвори вратата на спалнята и видя празното легло.