— Къде е той? — попита Ник, влизайки в стаята след нея.
— Не знам, преди малко беше тук.
Скуайърът изруга, извади телефона си, после се спря.
— По дяволите, той няма телефон в себе си.
— Не може да е излязъл.
Тя понечи да провери в банята, но той я спря.
— Естествено, че може. — Младежът отиде до прозореца и те видяха как Кириан подкара ягуара на Ник по алеята.
Най-напред Кириан се отби в магазина за кукли. Намерението му беше да намери някой от слугите на Дезидерий и въобще не му се искаше да е невъоръжен, като го срещнеше.
Минаваше осем, когато отвори широко вратата и чу малкото звънче, което иззвънтя над главата му. Лиза моментално се появи от задната стая. Сбръчканото й лице беше топло и дружелюбно, докато не видя зарастващите синини на лицето му.
— Пълководецо — рече с укорителен тон. — Добре ли си?
— Добре съм, Лиза, благодаря. Дойдох да взема поръчката си.
Тя се намръщи.
— Вчера я предадох на Ники, той не ти ли каза?
Кириан изруга наум. Ама че късмет. За първи път Ник се бе сетил да вземе нещо, без изрично да му бъде наредено.
В този момент Кириан чу слабо шумолене в задната част на магазина, зад тъмночервените завеси. Изпита странно безпокойство. Такова, каквото не бе усещал от дълго време. По гръбнака му полазиха студени тръпки и в същия миг завесите се разтвориха. Сенчестата фигура, която се появи, беше внушителна на фона на магазинчето. Висок два метра и целият облечен в черно, това беше мъж, който караше всички форми на живот или да се разтреперят от страх, или да застанат мирно от уважение.
В случая на Кириан той само предизвика учудения му поглед.
По дяволитото лице на Ахерон разцъфна широка усмивка. Въпреки че очите му бяха скрити зад слънчеви очила „Рей Бан“, той можеше да накара жените да припаднат, само го видеха. Беше арогантен и силен и не проявяваше милост почти към никого.
Ахерон притежаваше редица странности, най-необичайната от които беше, че непрекъснато променяше цвета на косата си. Правеше го толкова често, че много Нощни ловци се обзалагаха в какъв цвят ще я боядиса следващата седмица. Тази вечер дългата му тъмнозелена коса беше опъната назад и сплетена в старомодна плитка, която бе преметната през рамото му и се спускаше върху гърдите му.
— Ахерон — поздрави го раздразнено Кириан. — Дошъл си да ме нагледаш ли?
— Ни най-малко, братле. Дошъл съм да разглеждам забележителности. Не си ли личи?
— Да. Изглеждаш точно като турист — с тази тъмнозелена коса не може да те сбърка човек.
Аш се засмя на саркастичната му забележка.
— Ами реших, че щом Талон защитава как й беше името… Табита? А ти преследваш Дези Злобаря, двамата може би имате нужда някой да ви удари по едно рамо.
— Последния път, когато помолих някой да ми удари едно рамо, Артемида ми изпрати една отсечена до рамото ръка.
Аш се ухили.
— Знаеш, че когато си имаш работа с богове, трябва да се изразяваш по-точно. Освен това имам информация.
— Можеше да я изпратиш по електронната поща.
Ахерон сви рамене.
— Присъствието ми тук не означава нищо. Знаеш, че няма да се меся между теб и Дезидерий.
Защо ли не му вярваше? О, да, защото Ахерон Партенопей никога не си гледаше своята работа, когато ставаше дума за нафукани деймони.
— Това май съм го чувал и преди.
— Добре — рече Аш, като равнодушно сви рамене. — Ще си взема нежеланата информация и…
— Вече чух какво казаха оракулите.
— Но не знаеш останалата част от историята — намеси се Лиза. Ахерон я изгледа намръщено.
— Каква история? — попита Кириан.
Аш извади една дъвка от джоба на якето си и започна бавно да я разопакова.
— Нали каза, че не искаш да знаеш?
— Добре, ще го пипна и без нея.
Щом Кириан стигна до вратата, гласът на Ахерон го спря.
— Не ти ли се струва странно, че Дезидерий притежава способности, които доста надвишават онези, които си виждал да проявяват деймоните?
— О! — каза Кириан, като се обърна към него. — Чакай да помисля. Май, да.
Лиза се изкиска, докато Ахерон не я изгледа намръщено. Старицата се стегна, след което отново избухна в смях. Като се извини, тя се втурна към задния край на магазина и продължи да се смее.
След като тя излезе, Ахерон се обърна отново към Кириан със сериозно изражение.