И караха дъха й да секне всеки път, когато той я погледнеше.
Никога не беше срещала блондин с такива очи. Нито пък бе виждала толкова невероятно красив мъж. Чертите му бяха съвършени, като изваяни от мрамор. Той излъчваше почти неземен мъжки сексапил. Беше виждала много мъже, които правеха всичко възможно, за да се сдобият с това, което на него природата му бе дала в изобилие.
— Какво е Нощен ловец? — попита Аманда. — Да не е нещо като Бъфи, убийцата на вампири?
Непознатият се изсмя:
— Да, аз съм малка, крехка тийнейджърка, която обикаля наперено и убива вампири с обици, които ще се откъснат от ушите ми и ще ме тласнат в…
— Знам, че не си момиче. Но какво е Нощен ловец?
Той въздъхна, докато обикаляше с нея стаята и оглеждаше стените за някоя тайна врата.
— Накратко, аз унищожавам съществата, на които се натъквам през нощта.
При тези думи по гърба й полазиха студени тръпки, но все пак усети, че зад това просто обяснение има нещо повече. Той изглеждаше смъртоносен, но не извратен или дори жесток.
— Защо искаш да убиеш Дезидерий?
Хънтър погледна към нея, преди отново да опита да отвори стоманената врата. Той дръпна дръжката толкова силно, че Аманда направо се изуми, че тя не изскочи от бравата.
— Защото той не просто убива хората, а краде душите им.
При тези думи тя цялата се напрегна.
— Дезидерий може да направи това?
— Нали каза, че си виждала всичко? — напомни й той с подигравателен тон. — Ти ми кажи.
Прииска й се да го удуши. Никога в живота си не бе срещала по-арогантен или вбесяващ тип.
— Защо винаги се оказвам въвлечена в подобни свръхестествени глупости? — промърмори Аманда. — Толкова много ли искам — да имам един нормален ден?
— В живота рядко се случва това, което искаме.
Неговите думи и странната нотка, която долови в гласа му, я накараха да се намръщи. Кириан наклони леко глава и вдигна ръка, за да й даде знак да замълчи. Неочаквано ключалката на вратата щракна.
— Чук, чук — каза Дезидерий. — Имаш един ден да се скриеш. Щом падне нощта, преследването започва.
— Да, да — отвърна Хънтър. — Ти и твоето малко куче.
Неговият безгрижен тон я изуми. Смразяващите думи нямаха никакво въздействие върху него.
— Не те ли плаши заканата му?
Той я погледна студено.
— Скъпа, денят, в който се уплаша от такъв като него, ще легна в краката му и ще му дам нож, за да извади сърцето ми. Единственото, което ме притеснява сега, е как да те заведа при сестра ти и да убедя Нейно твърдоглаво величество да се откаже от заниманията си, докато не открия Дезидерий и не пратя душата му в ада, където й е мястото.
Независимо от опасността, в която се намираха, Аманда не можа да се въздържи и се разсмя.
— Нейно твърдоглаво величество? Явно много добре познаваш Табита.
Хънтър остави думите й без коментар, тъй като отвори бавно вратата, след като я прикри с тялото си, и остана за миг неподвижен, оглеждайки се внимателно.
Зад вратата имаше тесен коридор с големи прашни прозорци, в които блестеше изгряващото слънце.
— По дяволите! — изруга тихо той, като направи крачка назад.
— Какво? — попита тя със замряло от страх сърце. — Има ли някой там?
— Не.
— Тогава да вървим. — Тя понечи да излезе през вратата. Хънтър обаче не помръдна от мястото си. Като стисна зъби, той пак огледа коридора и каза нещо на непознат за нея език.
— Какъв е проблемът? — попита Аманда. — Съмна се и там няма никой. Да тръгваме.
Хънтър си пое дълбоко дъх и каза раздразнено:
— Проблемът не в това дали има някой, а в слънцето.
— И какво не е наред с него?
Той се поколеба за секунда, после отвори уста и прокара език по дългите си, заострени кучешки зъби.
3
Красивият мъж, господин „Вземи ме“, беше вампир!
— О, не, не, не. — Цялото тяло на Аманда се разтресе от ужас и трябваше да положи огромно усилие, за да не закрещи истерично. — Сега ще изпиеш ли кръвта ми?
Кириан я изгледа иронично.
— Да ти приличам на адвокат?
Тя не обърна внимание на сарказма му.
— Ще ме убиеш ли?
С напълно сериозно лице, Хънтър раздразнено въздъхна:
— Не смяташ ли, че ако имах намерение да те убивам, вече щеше да си мъртва?