— Кажи на викинга да не се тревожи. Може да се измъквам от време на време, за да мерим сили.
Ахерон отпи от шампанското си.
— Е, какво смяташ да правиш с краткия си живот?
Кириан видя как Аманда вдигна тригодишния Никлос и затанцува с него. Един ден от нея щеше да излезе чудесна майка.
— Смятам да го изживея. Щастливо.
Ник стоеше с ръце в джобовете на панталона си.
— Май трябва да си потърся друг Нощен ловец, на когото да служа. — Той погледна многозначително към Талон.
— Как ли пък не, алигаторска стръв, изобщо не гледай към мен. Аз нямам търпението на Кириан. Освен това в колибата ми няма място за друг, освен за мен и компютъра ми.
— Не се безпокой — заяви Аш на Ник. — Ще ти намеря господар.
Ник го погледна с ужас.
— Моля те, не ми прави тази услуга. Вече виждам как ме пращаш в Аляска да служа на онзи психопат Зарек.
Кириан се засмя, докато не се появи Аманда с навъсено изражение.
— Какво има, скъпа? — попита той.
— Има, ъъ… ъъъ…
Мъжете я погледнаха очаквателно.
— Да? — подкани я Кириан.
— На алеята има цяла върволица от камиони на „Ю Пи Ес“.
Мъжете се спогледаха озадачено, преди да излязат пред къщата, където бяха спрели седем камиона на куриерската фирма „Ю Пи Ес“. Един от шофьорите се приближи към Кириан.
— Здравейте — поздрави той. — Търся господин К. Хънтър.
— Аз съм — отвърна Кириан.
— Добре. Имате ли представа къде можем да разтоварим?
— Какво е това?
Шофьорът му подаде списък с имената на хората, които бяха изпратили пощенските пратки: Улф Тригвасон, Зоуи, Блейд Фицуолтър, Даяна Портър, Кейл, Бракс, Самиа, Ариен, Кирос, Роуг, Кел, Драгон, Саймън, Ксандър Сейнт Джеймс, Алексей Николов, Бейдън Фицгилбърт… Имената на Нощните ловци продължаваха до безкрай.
— Знаеш ли, Кириан — каза Ахерон през смях, — ще трябва да си купиш по-голяма къща.
— Да — съгласи се Талон, — но почакай първо да ти се родят децата. На бас, че тогава ще дойдат двойно повече камиони.
Те избухнаха в смях.
Аманда се гушна в прегръдката на Кириан и го погледна.
— Мисля, че много ще липсваш на твоите приятели Нощни ловци. Сигурен ли си, че не съжаляваш за решението си?
Кириан я целуна нежно по бузата.
— Не съжалявам ни най-малко. А ти?
— Никога.
Ахерон се загледа след двамата младоженци, които влязоха в къщата, хванати за ръка.
— Да се обзаложим ли къде отиват? — попита Талон.
Аш се засмя.
— Няма нужда да се обзалагам. Вече знам. — Той се обърна към шофьора и му каза да оставят подаръците във всекидневната. — Мисля, че моят сватбен подарък ще е да наема екип от хамали на сутринта.
Ник се засмя.
— Ще ида да им покажа къде да разтоварят, за да не се ядоса Кириан.
— Ще ти помогна — каза Талон.
Аш се загледа след Ник, който се втурна пред шофьорите, а Талон го следваше на известно разстояние. Заслуша се в мрака и в звуците на нощта, която познаваше толкова добре. Почувства леко движение зад гърба си. Беше нечие присъствие, което познаваше по-интимно и от нощта.
Той допи шампанското си.
— Какво правиш тук, Арти? Не знаех, че си поканена.
Една дълга, грациозна ръка докосна рамото му. Дори през смокинга той усети топлината й, когато тя го помилва. Неземно висока и внушителна като статуя, тя се движеше като тих, нежен вятър. Леко. Ефирно.
Вятър, който бе способен на тотално разрушение, ако се развилнееше.
— Аз съм богиня — каза тя на перфектен гръцки език. — Нямам нужда от покана.
Ахерон обърна глава и видя Артемида, застанала от лявата му страна. Разкошната й светлокестенява коса блестеше на лунната светлина, а пъстрите й зелени очи сияеха.
— Надявам се, че си дошла да им пожелаеш щастие — каза той.
Тя го погледна изкосо, докато си играеше лениво с наскоро боядисаната му черна коса. Съвършените й устни се извиха в хитра усмивка.
— Така е. Но въпросът е в това дали ти им го пожелаваш.
Аш настръхна от доловения намек.
— Що за въпрос е това? Знаеш, че им го желая.
— Само проверявам, за да съм сигурна, че малкото зеленооко чудовище не те кара да размислиш.
Той присви очи.
— Единственото зеленооко чудовище, което познавам, си ти. — Тя рязко си пое дъх при думите му, но усмивката й не трепна. — Оууу — проточи напевно Артемида със сексуална нотка в гласа. — Ахерон е започнал да става отвратителен с възрастта. — Тя склони брадичката си върху рамото му, докато галеше бузата му с перфектния маникюр на показалеца си. — Добре, че те харесвам, иначе досега да си станал на печен хляб.