— Ами утре вечер? — попита Грейс.
— Дотогава Дезидерий трябва да е мъртъв.
Джулиън кимна в знак на съгласие.
Хънтър се обърна да си тръгне, но преди да успее да стигне до вратата, Аманда го спря, като нежно сложи ръката си върху неговата.
— Благодаря ти — каза тя.
Той наведе глава към нея. „Тръгвай.“ Защото ако не го направеше, можеше просто да отстъпи пред настойчивото желание, което го изгаряше.
Той погледна край Аманда към съпругата на Джулиън.
— Беше ми приятно да се запознаем, Грейс.
— На мен също, командире.
Когато се насочи към вратата, Аманда отново го хвана и го обърна към себе си. Преди да разбере какво смята да прави, тя го целуна по бузата.
— Бъди внимателен — прошепна тя и се отдръпна.
Слисан, той успя само да примигне. Но това, което го трогна най-много, бе загрижеността, която видя в кристално сините й очи и която почувства, че идва от сърцето й. Тя наистина не искаше той да пострада.
„Дезидерий чака.“
Тази мисъл прониза съзнанието му. Трябваше да тръгва. И псе пак да се отдели от нея бе най-трудното нещо, което му се бе налагало да направи.
— Всичко хубаво, сладкишче — каза й Хънтър.
— Сладкишче? — обидено попита тя.
Той се усмихна.
— След думите ти „бик за разплод, облечен в черна кожа“ си помислих, че и аз ти дължа комплимент. — Кириан потупа леко ръката й и след това неохотно я свали от рамото си. — Вече е почти осем часът, по-добре иди да се обадиш на сестра ти.
Щом пусна ръката й, той веднага почувства липсата й. Хънтър размени многозначителен поглед с Джулиън. Това щеше да бъде последният път, когато се виждаха, и двамата го знаеха.
— Довиждане, братко.
— Довиждане, братле — отвърна Джулиън.
Кириан се обърна, отвори вратата и се запъти сам към колата си. Щом се качи в нея, не можа да устои и погледна назад. Въпреки че не видя Аманда, усети как тя стои от другата страна на вратата, загледана след него.
Не можеше да си спомни кога за последен път някой е съжалявал, че той си тръгва. Нито си спомняше някога да е чувствал такава безумна необходимост на всяка цена да задържи една жена при себе си.
5
След като Кириан си тръгна, Аманда позвъни на Табита и я увери, че е в безопасност, а след това си взе набързо душ и облече клина и суитчъра, които й зае Грейс. Седна на дивана с чиния спагети, а Грейс и бебетата отидоха да спят.
Джулиън дойде от кухнята, подаде й една кока-кола и седна в креслото.
— Добре — каза той. — Откъде да започна?
Аманда дори не се замисли.
— От самото начало. Искам да знам какво точно представляват Нощните ловци и деймоните. Откъде са се появили аполитите? Как точно са свързани тези три вида?
Джулиън се засмя.
— Пристъпваш направо към същността, така ли? — Докато размишляваше как най-добре да отговори на въпросите й, той въртеше в ръцете си чашата си със студен чай. — В такива моменти ми се иска Омировата „Кинигостия“ да бе оцеляла.
— Какво е когно… каквато и да е там думата?
Джулиън отново се засмя, после отпи глътка чай.
— Тя представляваше историята за зараждането на Кинигстосите, Нощните ловци, и щеше да отговори на повечето ти въпроси за тях. Тази книга описваше подробно възхода на двете раси, които някога са доминирали на планетата — хората и аполитите.
Аманда кимна.
— Добре, знам откъде са произлезли хората, ами аполитите?
— Преди цяла вечност Аполон и Зевс се разхождали по улиците на Тива, когато внезапно Зевс обявил величието на човешката раса. Той нарекъл хората „земния апогей на съвършенството“. Аполон изсумтял подигравателно и отвърнал, че човешката раса се нуждае от още много подобрения. Той се похвалил, че лесно може да създаде по-добра раса. Зевс го приканил да го докаже. И така Аполон намерил една нимфа, която се съгласила да износи неговите деца.
След три дни се родили първите четирима аполити. След още три дни те достигнали зряла възраст и три дни по-късно били готови да управляват света.
Аманда избърса устните си със салфетка.
— Значи аполитите са децата на Аполон. Разбрах. А какво е направило някои от тях деймони?
— Би ли проявила търпение? Нали ти разказвам историята — каза Джулиън търпеливо, както със сигурност говореше на своите студенти. — Тъй като аполитите превъзхождали прекалено много хората със своя интелект, красота и сила, Зевс ги заточил на остров Атлантида, където се надявал, че те ще живеят в мир. Не знам дали си чела „Диалозите“ на Платон…