— Не се обиждай, но през цялото си следване избягвах хуманитарните дисциплини.
Младият мъж се усмихна.
— Както и да е, повечето от това, което Платон е написал за Атлантида, е вярно. Те били агресивна раса, която искала да властва на земята и в крайна сметка и на Олимп. Аполон нямал нищо против, тъй като щял да стане върховен бог, в случай че спечелят.
Аманда знаеше до какво е довело това.
— Обзалагам се, че старият Зевс е бил във възторг от това.
— Направо бил очарован — каза саркастично Джулиън. — Но не и наполовина колкото бедните гърци, които били постоянно тормозени от аполитите. Макар че им било дошло до гуша, те си дали сметка, че се борят за загубена кауза. Така че измислили план да привлекат Аполон на своя страна. Гърците избрали най-красивата жена, която някога се е раждала — Риса, да стане негова любовница.
— По-красива ли е била от Елена от Троя?
— Това се е случило много преди Елена и да, според писанията, тя била най-красивата жена, която някога се е раждала. И така, верен на себе си, Аполон не могъл да устои на нейния чар. Той се влюбил в нея и тя го дарила със син. Когато научила това, царицата на аполитите изпаднала в ярост и изпратила група убийци да затрият майката и детето. За да избегне отмъщението на Аполон, царицата поръчала на мъжете да го извършат по такъв начин, че да изглежда, сякаш ги е убил някой див звяр.
Аманда тихо подсвирна, досещайки се какво се е случило след това.
— Аполон е разбрал.
— Да, и направо побеснял. Виждаш ли, Аполон е богът на епидемиите. Той унищожил Атлантида и щял да унищожи до крак всички аполити, ако не го била спряла Артемида.
— Защо го е направила?
— Защото аполитите били негова плът и кръв. Ако ги унищожал, щял да унищожи себе си и света, какъвто го познаваме.
— О! — възкликна Аманда с разширени от страх очи. — Това би било много лошо. Радвам се, че го е спряла.
— Същите чувства изпитали и другите богове. Но все пак Аполон жадувал за отмъщение. Той лишил аполитите от слънцето, така че никога да не види отново някой от тях и да си спомни за предателството им. Тъй като те били направили да изглежда така, сякаш див звяр е убил Риса, дал им животински черти — издължени кучешки зъби, изострени сетива…
— Ами силата и бързината им?
— Те вече ги притежавали, заедно с други психически способности, които Аполон не можел да им отнеме.
Като чу това, Аманда се намръщи.
— Мислех, че боговете могат да правят всичко, което си поискат. Не е ли в това смисълът да си бог?
— Невинаги. Те си имат закони и ги спазват също като нас. Но в случая с психическите способности — щом бъде отворен този канал, той никога не може да бъде затворен. Ето защо, когато Касандра го отхвърлила, Аполон не й отнел дарбата да пророкува, с която я бил дарил, а направил така, че никой да не вярва на пророчествата й.
— Да, това звучи логично. — Аманда отпи от колата си. — Добре, значи аполитите притежават психически способности, силни са и не могат да се показват на слънце. А какво ще кажеш за пиенето на кръв? Правят ли го или не?
— Да, но само от друг аполит. Всъщност, заради проклятието на Аполон, те трябва да пият кръв един от друг на всеки няколко дни, иначе ще умрат.
— Пфу! — възкликна Аманда, като сбърчи нос. — Това е гадно. — Тя потръпна при мисълта да ти се налага да живееш по такъв начин. — Някои от тях обаче пият човешка кръв, нали?
Джулиън се поколеба за момент.
— Не съвсем. Ако се превърнат в деймони, те пият кръв от хората, но целта им не е кръвта, а душата.
Аманда повдигна изненадано вежда, а по гърба й полазиха тръпки. Явно Кириан не се беше пошегувал затова. Страхотно.
— Защо се нуждаят душите ни?
— Аполитите живеят само три пъти по девет години. На двайсет и седмия си рожден ден те умират много бавно и мъчително, като телата им буквално се разпадат на прах в продължение на двайсет и четири часа.
Този път младата жена видимо се сви при представата за това.
— Какъв ужас! Предполагам, поуката от тази история е да не разгневяваме бога на епидемиите.
— Да — отвърна мрачно Джулиън. — За да избегнат съдбата си, повечето аполити се самоубиват в навечерието на рождения си ден. Други решават да се превърнат в деймони. По този начин те отлагат присъдата си, като поглъщат човешки души. Колкото време задържат душата, толкова време живеят. Проблемът е, че човешката душа не може да съществува в тялото на аполит и започва да умира почти веднага, щом попадне в него. Ето защо, за да поддържат живота си, деймоните са принудени да ловят хора на всеки няколко седмици.