Аманда си пое пресекливо дъх и се отдръпна от него.
— Съжалявам — каза тя и избърса сълзите от лицето си.
Хънтър стисна зъби, като забеляза как трепери ръката й. Щеше да убие Дезидерий, задето й бе причинил такава мъка.
— Обикновено не плача пред други хора.
— Не се извинявай — прошепна той, като обхвана с длани лицето й. — Държиш се по-добре, отколкото мнозина други при тези обстоятелства.
Аманда го погледна изпод мокрите си дълги, черни мигли. Сърцето му се разтуптя от уязвимостта, която съзря в очите й. Уязвимост, която го троша толкова дълбоко, че направо се сепна.
Желаеше я отчаяно.
Толкова дълго не бе изпитвал това чувство. Не, поправи се той, никога не бе изпитвал такова чувство към друга жена, даже и към Теона. Това не беше просто страст или любов, Кириан се чувстваше свързан с нея. Те бяха като двете половини на едно сърце. Но чувството беше измамно. Трябваше да е такова. Той вече не вярваше в любовта. Не вярваше в нищо. И псе пак… Аманда го караше да иска да вярва отново. Караше го да копнее за неща, които бе забравил. Неща като нечия нежна ръка, заровена в косите му, когато се събуди. Усещането за топло тяло, притиснато до него, докато спи. Той бе почти безсилен пред това чувство.
Мобилният му телефон иззвъня. Хънтър го откачи от колана и го вдигна до ухото си. Беше Талон.
— Жената с теб ли е? — попита той.
— Да, защо?
— Защото имаш голям проблем. Аполитът ми каза, че пожарите са подпалени с помощта на електронен таймер, скрит в къщите.
Кириан смръщи чело, после изпита хлад, като си спомни нещо друго, което младата жена му бе казала предния ден.
— Аманда — обърна се той към нея. — Ти не каза ли, че Дезидерий те е хванал, докато си била в дома на Табита?
Тя кимна утвърдително.
— Във всекидневната.
Стомахът му се сви на топка от ужас.
— Чу ли това? — попита той Талон.
Талон изруга.
— Как е възможно?
— Някой е поканил Дезидерий в къщата, което означава, че наоколо се мотае човек, който работи с него или за него. А инстинктът ми подсказва, че Табита не би била толкова глупава.
— Алисън също — вметна Аманда. — Тя знае, че трябва да си отваря очите за всеки подозрителен човек.
Кириан обмисли чутото.
— Някакви идеи? — попита той Талон.
— Никакви.
— Какво казва твоят разузнавач?
— Сеара не знае нищо. А следващият малък проблем е, че раната на гърба ми не заздравява.
Ако стомахът на Хънтър се свиеше още повече, щеше да се превърне в диамант.
— Не си се излекувал досега?
— Прострелян съм с астрален заряд. От същия вид, който използват боговете.
Кириан изстина.
— Аз не убих бог, а деймон.
— Знам.
Той изруга през зъби.
— В какво сме се забъркали?
— Трудно ми е да ти отговоря, но докато не научим повече, предлагам да държиш жената плътно до себе си. При нейните неразкрити способности, Дезидерий ще я преследва с всички сили. Сигурен съм, че сега той предпочита да хване нея, а не сестра й.
Кириан премести телефона на другото си ухо, докато гледаше как Аманда отиде да седне до масата. Богове, не можеше да понесе мисълта, че някой може да я нарани. Тази представа му причини мъчителна болка.
— Мога ли да помогна с нещо за гърба ти?
— Не. Просто адски боли.
Чувството бе добре познато на Хънтър. Рамото му още смъдеше от светкавицата на Афродита.
— Започвам да разбирам как Дезидерий е убил последните осем Нощни ловци, които го преследваха.
— Да — съгласи се Талон. — И не искам ние да сме деветият и десетият.
— Аз също. Добре, ще държа Аманда в безопасност при мен, но проблемът със сестра й си остава все така неразрешен.
— Мога да накарам Ерик да обуздае Табита за момента. Ти гледай Аманда да поддържа връзка с нея или тя може да направи живота ни още по-труден.
— Дадено. — Хънтър затвори телефона и го хвърли върху плота.
— Нещо не е наред ли? — попита Аманда.
Той се засмя против волята си.
— Мисля, че по-точният въпрос е „Има ли нещо наред?“
— И това означава?
— Това означава, че твоят скучен живот току-що приключи.
И изглежда, през следващите няколко дни ще започнеш да разбираш колко опасен е моят.
7