— Какво направи с мен, Теона?
Тя вирна брадичка и го изгледа студено.
— Правя това, което ти не можеш. Защитавам се. Рим е бъдещето, Кириан, а не Андриск. Той няма да доживее да се възкачи на трона на Македония.
После го обгърна пълен мрак.
Аманда изстена, чувствайки жестока болка да пронизва черепа й. Когато светлината се върна, тя откри Кириан да лежи гол върху студена каменна плоча, наклонена под ъгъл от четиридесет и пет градуса. Краката и ръцете му бяха завързани с въжета, закачени за лебедка.
Той огледа средно голямото помещение и погледът му се спря на старата маса, поставена в единия ъгъл, върху която бяха наредени всевъзможни инструменти за изтезания. Висок, чернокос мъж, застанал с гръб към него, ги разглеждаше. Кириан се почувства толкова самотен и предаден, напълно беззащитен. Това бе ужасяващо чувство за човек, който до този момент не знаеше що е уязвимост.
От огъня в камината в стаята цареше непоносима горещина. Аманда някак си разбра, че е началото на лятото. Прозорците бяха отворени и през тях нахлуваше лек средиземноморски бриз, носещ аромата на море, цветя и маслинови дръвчета. Кириан чу смях отвън и стомахът му се сви. Денят беше твърде хубав, за да умре…
Мъжът до масата вдигна глава, внезапно се обърна и впери заплашителен поглед в Кириан. Въпреки че беше невероятно красив, устните му бяха разтегнати в студена подигравателна усмивка, която го лишаваше от всякаква привлекателност. Мъжът имаше жестоки, искрящи очи като на пепелянка. Погледът му бе бездушен, пресметлив и напълно лишен от състрадание.
— Кириан Тракийски. — Той се усмихна злобно. — Най-сетне се срещаме. Макар да съм сигурен, че не е точно при обстоятелствата, които беше планирал, нали?
— Валерий — изръмжа Кириан, щом видя знамето на стената над рамото на мъжа. Той щеше да познае емблемата с орела навсякъде.
Усмивката на римлянина стана по-широка, докато прекосяваше стаята. Лицето му не изразяваше уважение, а единствено самодоволство. Без да каже нито дума повече, Валерий завъртя ръчката на лебедката. Въжетата, с които бяха вързани крайниците на Кириан, се изпънаха, разтягайки мускулите му, разкъсвайки сухожилията, измъквайки костите от ставите. Кириан затвори очи и стисна зъби, за да устои на адската болка, която прониза тялото му. Като завъртя още веднъж ръчката на лебедката, Валерий се засмя.
— Добре, силен си. Мразя да измъчвам разни хлапаци, които веднага започват да хленчат и да крещят. Това ми разваля удоволствието.
Кириан не каза нищо.
Като застопори лебедката, така че тялото на пленника му да остане болезнено разтегнато, Валерий отиде до масата, където лежаха различни оръжия и инструменти за изтезания. Той взе един тежък железен чук.
— Тъй като скоро се запознахме, позволи ми да ти покажа как римляните се разправят с враговете си.
Валерий се върна бавно при Кириан и го изгледа с предизвикателна усмивка.
— Първо ще счупя колената ти. Така ще знам, че няма да се изкушиш да се лишиш от моето гостоприемство, докато аз не реша.
Римлянинът стовари чука върху лявото коляно на Кириан, счупвайки незабавно ставата. Невъобразима болка прониза тялото му. Като прехапа устни, за да не изкрещи, Кириан сграбчи въжетата, с които бяха вързани ръцете му. Той усети как топлата кръв от порязаните му китки се стича към лактите му. След като счупи и другото му коляно, Валерий измъкна един нажежен железен прът от огъня и го надвеси над него.
— Имам само един въпрос. Къде е армията ти?
Кириан присви очи, но не каза нищо. Римлянинът допря нажеженото желязо до вътрешната страна на бедрото му.
Аманда изгуби представа за броя на раните, причинени на Кириан от Валерий. Той го измъчваше с непоколебима твърдост час след час, ден след ден. Тя никога не бе подозирала, човек може да страда толкова много и да продължи да живее. Младата жена ахна, когато плиснаха вода в лицето на Кириан.
— Дори не си и помисляй, че можеш да загубиш съзнание, за да се отървеш от мен, или да умреш от глад, докато аз не пожелая.
Валерий сграбчи пленника за косата и дръпна гневно главата му назад, след това започна да сипва бульон в устата му. Кириан изпъшка, когато солената течност опари раните по лицето и устните му. Той се задави от бульона, но римлянинът продължи да го излива в гърлото му.
— Пий, да те вземат фурните! — изръмжа Валерий. — Пий!