— Защо?
— Преподавателят е доктор Алекзандър, а според слуховете той бил много добър.
— Джулиън Алекзандър? — попита Аманда.
— Да — отвърна Ник, като се обърна към нея. — Познаваш ли го?
Тя и Кириан се спогледаха многозначително.
— Не толкова добре, колкото го познава Кириан.
Ник потръпна.
— О, не, само не още един като теб. Върхът. Застреляй ме още сега, за да ме отървеш от страданията ми.
— Не ме изкушавай. — Кириан взе каталога. — В един часа. Нещо друго?
— Да, направи нещо за очите си, че ме побиват тръпки, като ги гледам.
Кириан свъси предупредително вежди, недоволен от заповедническия тон на Ник.
— Приятно прекарване и на двамата.
— Приятно прекарване? — попита Аманда, когато Кириан излезе.
Ник се върна на стола си.
— Отиваме да пазаруваме. — Той сви презрително устни и потръпна при произнасянето на думата.
— Какво ще купуваме?
Младежът отпи от портокаловия си сок.
— Всичко, от което имате нужда, милейди. Кожи, диаманти и така нататък.
— Диаманти? — повтори тя, като се засмя на екстравагантното предложение.
— Кириан черпи, така че, викам, да му отпуснем края. Буквално.
Тя се усмихна.
— Не е редно. Имам си собствени пари.
— Хубаво, ама защо да ги харчиш? И представа си нямаш колко е богат нашият човек. Кълна се, че и целия мол да купиш, дори няма да забележи.
Аманда нямаше никакво намерение да го прави. Въпреки това й трябваха някакви дрехи.
— Добре. Може ли да се отбием у майка ми?
— Разбира се. Задачата ми днес е да правя всичко, което ми кажеш.
Тя поклати глава, като видя дяволитата му усмивка.
След като се обади на застрахователната си компания да съобщи за пожара, Аманда отиде с Ник на пазар. Но накрая се възмути, след като той не й позволи да плати нито една покупка.
— Изпълнявам заповеди — обясни Ник за пети път. — Ти купуваш, аз плащам.
Тя изръмжа добродушно:
— Винаги ли изпълняваш заповеди?
— Да, за жалост.
Аманда отново се засмя. Излязоха от магазина и тръгнаха из търговския център с Ник, който носеше торбите с покупки.
— Откога работиш за Кириан? — попита тя, щом се качиха на ескалатора.
— От осем години.
Аманда зяпна от учудване.
— Наистина ли? Не ми изглеждаш толкова възрастен.
— Ами, всъщност нямах още шестнайсет, когато започнах.
— Може ли да се стане скуайър на такава възраст?
Ник извърна глава, за да огледа една привлекателна девойка с тясна, къса пола, която се качваше със съседния ескалатор, след което отново се обърна към Аманда и й се усмихна, разкривайки трапчинките си, преди да й отговори.
— Дълго време не знаех какъв е. Просто си мислех, че е някакъв смахнат богаташ с комплекс за малоценност.
Тя се намръщи, щом слязоха от ескалатора и тръгнаха да обикалят долния етаж.
— Защо си смятал така?
Ник намести торбите, които носеше.
— До теб стои синът на престъпник. Баща ми умря в Ангола преди единайсет години по време на затворнически бунт.
Аманда трепна при мисълта за подобна загуба.
— А майка ти?
— Тя беше екзотична танцьорка на „Бърбън Стрийт“. Израснах в задната стая на клуба, в който работеше, и помагах на охраната да изхвърля буйните клиенти.
Аманда потръпна от описанието на живота му.
— Съжалявам.
Той равнодушно сви рамене.
— Няма защо. Мама може да има недостатъци, но е добра майка и страхотна жена. Направи всичко, което бе по силите й, предвид малкото, което имахме. Забременяла от баща ми, когато била на петнайсет, и нейният баща я изгонил. Така че си бяхме само ние двамата, докато баща ми береше ядове с наказателната система. Никога не сме имали много, но тя винаги ме е обичала.
Аманда се усмихна, доловила любовта в гласа му. Беше очевидно, че той боготвори майка си.
— Как се запозна с Кириан?
Ник не отговори веднага, сякаш събираше мислите си.
— Когато станах тийнейджър, ми омръзна да гледам как майка ми все върви с наведена глава. Как гладува, за да мога аз да хапна малко повече. Помня как, като вървяхме към работата й, тя с копнеж оглеждаше витрините на магазините. — Той въздъхна. — Очите й щяха да изтекат. — Младежът гледаше втренчено пред себе си. — Майка ми е най-сърдечната жена, която Бог е създал на тази планета. Не можех да издържам да я гледам на какви унижения се подлага, за да ме изхранва. Да виждам как мъжете я опипват постоянно. Или изражението й, когато видеше нещо, което й харесваше, но не можеше да си го позволи. Като станах на тринайсет, ми дойде до гуша и започнах да крада.