Выбрать главу

— Талон е чешит — обясни Ник, като видя изражението й. — Смята, че е много забавно как е надупчил пощенската си кутия.

Ник отвори вратата на гаража с дистанционното направо от колата си. Когато влязоха вътре и той паркира ягуара, тя ахна от изумление. Отвътре бараката беше облицована с плочки и стомана и в нея имаше един додж „Вайпър“, пет мотора „Харли Дейвидсън“ и малък катамаран, закотвен в задния край до изхода към блатото.

— Леле — възкликна Аманда, когато забеляза един харли, който бе отделно от другите. Черен и лъскав, той блестеше на слабата светлина. Очевидно моторът бе ценно притежание и тя си спомни, че предишната нощ Талон бе карал именно него.

Без да обръща внимание на колата или мотоциклетите, Ник се отправи към катамарана.

— Талон чак тук ли живее? — попита тя, като го последва върху чистия док и забеляза, че има достатъчно място за още една лодка.

Ник й помогна да се качи в катамарана, след това отиде да отвори вратата на гаража, която отвеждаше навън в блатото.

— Да, нали е древен келт, обича природата. Дори когато има отвратително приветлив вид.

Аманда изненадано повдигна вежда.

— Той действително ли е древен келт?

— О, да. От пети или шести век. Бил е вожд. Баща му е бил върховен друид, а майка му е била вожд преди него.

— Наистина ли?

Ник кимна утвърдително, развърза лодката и скочи вътре. Щом младата жена седна, той запали бръмчащия двигател.

— Как е станал Нощен ловец? — провикна се тя, за да надвика бученето.

— Племето му го предало — отвърна Ник, докато направляваше лодката през блатото. — Казали му, че трябва да принесат в жертва някой от семейството му: или него, или сестра му. Той се съгласил, но щом го вързали, убили сестра му пред очите му. Талон побеснял, но понеже бил вързан, нищо не могъл да стори. Когато се върнали да го убият, се заклел да отмъсти на всички тях.

Боже, никой от ловците ли не е имал щастлив живот?

— И е убил членовете на племето си? — попита тя.

— Като нищо.

Аманда седеше мълчаливо, размишлявайки по въпроса. Горкият Талон. Самата тя не можеше да си представи как би се чувствала, ако пред очите й убият някоя от обичните й сестри. Те може и да я дразнеха през повечето време, но означаваха всичко за нея и щеше да убие всеки, който наранеше някоя от тях. Какъв ли ужас е изпитал той през онзи ден. Сигурно случилото се го преследваше и до днес.

Ник навлезе още по-навътре в блатото, докато стигнаха до една невероятно малка колиба. Едва ли заемаше седемдесет квадрата, ако имаше и толкова. Отвън изглеждаше още по-порутена и от бараката, където бяха оставили колата на Ник. Грапавата дървесина бе изсветляла от слънцето до сиво и изглеждаше така, сякаш щеше да се срути при най-лекия ветрец. Когато наближиха, тя видя зад колибата един док с два големи генератора и още един катамаран.

— Какво прави той през сезона на ураганите? — попита, докато Ник спираше лодката.

— Нищо особено. Една от способностите на Талон е да контролира времето, така че това не е такава опасност за него. Но мястото може да рухне по всяко време на деня, докато той си спи в неведение за климатичните условия. В този случай ще се изпържи на светлината.

— Обичат да живеят опасно, нали?

Младежът се засмя.

— Трябва да си от определена порода, за да правиш каквото правят те. Да умееш да флиртуваш с опасността е основно изискване.

Ник слезе първи от лодката, а нея предупреди да остане на мястото си. Той предпазливо тръгна по една тясна, стара пътечка, която свързваше импровизирания док с вратата на колибата, след което й даде знак да го последва.

— Махни се, Бет — скара се той, когато един алигатор я приближи.

Аманда скочи обратно в лодката.

— Няма страшно — увери я Ник. — Те пазят Талон през деня. Щом си с мен, са безобидни.

— Не ми се вярва много — каза тя и неохотно слезе отново от лодката.

Четири огромни алигатора я проследиха със зли погледи и я последваха чак до вратата. Стомахът на Аманда се сви от страх, когато най-големият алигатор се изкатери на верандата зад тях и размаха опашка. Животното изсъска срещу тях.

— Млъквай, Бет — тросна се Ник. — Или, кълна се, ще те направя на куфар. — Той почука на избелялата очукана врата.