Слава на боговете, Д’Алериан бе усетил объркването в подсъзнанието на Роза и веднага бе дошъл. Ако Ловецът на сънища не се бе намесил, Кириан още щеше да е прикован към леглото си. А да бъде прикован към леглото си без Аманда не беше нещо, което му се нравеше.
— Ник — обърна се той към скуайъра си. — Обади ми се веднага щом имаш новини от лекаря. — Той понечи да тръгне, но Аманда го спря.
Преди да разбере намеренията й, тя се притисна към него и го целуна пламенно. Той усети как ръцете й стискаха конвулсивно реверите на якето му. Почувства страха й за него и това изпълни раненото му сърце с чисто блаженство.
— Бъди внимателен — заръча строго тя.
Той я докосна нежно по брадичката.
— Обещавам.
Аманда го гледаше как тръгва и й прималя.
— Талон, сигурен ли си, че не можеш да му помогнеш?
— Повярвай ми, и аз мразя правилото, което забранява помощта, колкото и ти. Но ако се опитам да помогна, само ще отслабя силата му.
Ник й подаде телефона си.
— Обади се на Табита и я предупреди.
Като набра първата цифра, на Аманда й хрумна друга мисъл.
— Кой е Д’Алериан и как той предпазва подсъзнанието ни?
— Той е един от Ловците на сънища, за които ти разказахме — отвърна Талон.
Тя се намръщи.
— Вие ли избирате от кои Ловци да бъдете?
Келтът поклати отрицателно глава.
— Ловците на сънища са съвсем друг вид. Те са родени от боговете, не са от човешката раса.
— Ами Ловците шейпшифтъри? Те какви са?
— Те са наполовина хора, наполовина аполити, които владеят някои изключително лоши заклинания.
Аманда преглътна, опитвайки се да преодолее страха, който заплашваше да я задуши. Това изобщо не звучеше добре.
— Мислех, че те са от добрите.
— Някои са такива, но други са убийци.
— Със способности на магьосници, които могат да преминават през времето и пространството — допълни тя със свит на топка стомах.
— И понякога през сънищата — добави Ник.
Аманда се изсмя нервно.
— Знаете ли, животът ми бе доста по-щастлив, преди да науча всичко това.
— Тъкмо затова правим всичко възможно то да не се разгласява — обясни Талон. — Повярвай ми, хората няма да могат да спят нощем, ако знаят какво ги дебне отвън.
Аманда кимна, чудейки се дали тя самата някога ще успее отново да заспи. Тя с ужас набра номера на сестра си. След като знаеше точно с какво си имаха работа, трябваше да накара Табита да бъде нащрек за злия деймон и за Нощния ловец, който беше единствената им надежда.
Кириан цяла нощ снова из улиците на Ню Орлиънс, но без никакъв резултат. Дезидерий все още беше в Дупката и никъде нямаше следа нито от него, нито от други деймони. Или силите му не се бяха възстановили напълно, или деймонът по някакъв начин скриваше местоположението си. Каквато и да бе причината, Кириан не можа да го открие. Не му помогна дори и електронният му следотърсач. Той прокле късмета си. Никога, през цялото си съществуване като Нощен ловец, не бе изпитвал такава несигурност. И чувството изобщо не му хареса. Особено когато животът на Аманда зависеше единствено от възможността му да намери злодея и да го спре.
Ядосан и изтощен, той се върна в къщата си. Навсякъде беше тъмно и тихо. Аманда беше на горния етаж. Чувстваше присъствието й като ласка и то го успокояваше по начин, върху който не му се размишляваше. Просто бе достатъчно, че тя е тук. Щастието го изпълни. Но той не я потърси. Прекалено много неща заемаха ума му. Неща, които трябваше да разреши. Да обмисли.
Влезе в стаята за билярд, сграбчи ръкавицата и бейзболната си топка и започна да я подхвърля. Като се съсредоточи върху топката, той остави мислите му да го погълнат. Да го върнат в мъчителното му минало и към съмненията, които продължаваха да го глождят.
Защо съпругата му не бе успяла да го обикне?
След предателството на Теона той бе подозрителен към всеки, който го доближеше. Бе дал на жена си всичко, което имаше, но въпреки това то се бе оказало недостатъчно. Щом не бе могъл да спечели любовта й, нямаше да успее да спечели ничия друга. Знаеше го. През вековете Кириан убеждаваше себе си, че това няма значение. Че няма нужда от никого. Докато не срещна Аманда. Тя разби защитната му стена и сега пред нея той се чувстваше гол. Само тя успя да достигне сърцето му и да събуди дълбоко спотаените му чувства. Желаеше я. Желаеше ума й. Тялото й. Душата й. Нямаше част от нея, която не искаше да притежава.