Усети движение от лявата си страна. Обърна се и видя, че влиза Аманда, облечена с анцуг. Не можеше да повярва, че тези дрехи му се струват толкова секси на нея. Бе сплела косата си на две плитки, които се спускаха от двете страни на лицето й. Имаше нещо невинно и почти детинско в облеклото й, но нямаше нищо момичешко в жената, която се приближи до него. Тя разтърси мъжката му същност чак до основите.
— Кога се прибра? — попита Аманда.
Кириан се канеше да отговори, но точно в този момент тя се доближи и го целуна по бузата. Изпита необичайно усещане. Действията й говореха за истинска привързаност.
— Защо си будна? Минава четири.
— Не можах да спя.
Младата жена отиде до другия край на просторната стая. Когато се обърна към него, той видя на ръката й бейзболната ръкавица на Ник. Като истински професионалист, Аманда я вдигна, готова да улови топката.
Кириан се усмихна и я подхвърли леко към нея. Тя я хвана, след което бързо я запрати обратно, и то така силно, че топка изплющя при сблъсъка с ръкавицата му и опари дланта му под нея.
— Ох! — изпъшка закачливо Кириан от парещата болка в ръката си. Тя хвърляше по-добре от Ник. — Впечатлен съм.
Тя му намигна.
— Аз се доближавах най-много до представата за сина, който клетият ми баща искаше да има. Той ме научи да играя.
Кириан отново й подхвърли топката.
— Добре те е научил.
Усмивката й стана по-широка. Те си подхвърляха топката мълчаливо няколко минути. Богове, никога не си бе представял, че ще намери жена, която ще иска да прави това с него в такъв безбожен час. Дори Ник се оплакваше, а Аманда изглеждаше доволна само да бъде с него.
— Как мина? — попита тя. — Намери ли го?
— Не. — Той въздъхна. — Просто не разбирам какво става.
— Ще разбереш.
Кириан се поколеба, като чу абсолютната увереност в гласа й.
— Никакви съмнения ли нямаш?
— Никакви. Знам, че няма да му позволиш да ни нарани.
— Не успях да помогна на Роза.
— Съжалявам — каза тя, като хвана топката и му я върна. — Сигурно ти е трудно да приемеш този факт, но вината не е твоя. Ти направи всичко възможно да я предпазиш.
Кириан стисна зъби.
— И все пак боли. Повече, отколкото мислех, че е възможно. Не мога да повярвам, че се е добрал до нея.
Очите й бяха изпълнени със съчувствие и топлина и тя му се усмихна тъжно.
— Предполагам, че това обяснява как се е вмъкнал в нашите къщи и ги е подпалил.
Той кимна.
— Вероятно е използвал Алисън. Открих я припаднала в стаята й, също като Роза. Мисля, че човешкото съзнание не може да се справи с причинения му стрес.
— Ако това ще те успокои, Табита каза, че Алисън е добре и вече си е у дома, така че Роза също ще оздравее и ще се възстанови без последствия.
— Хубаво е да го знам. — Кириан я наблюдаваше, докато играеха. И при всяко хвърляне на топката чувстваше, че способността му да се владее намалява с всяка изминала секунда.
Знаеше, че се влюбва в нея и беше безсилен пред този факт. Всъщност колкото по-дълго играеха, толкова повече я желаеше. Гледаше как тениската й се опъва, когато замахваше да хвърли топката. Харесваше му как отмяташе тънките кичури коса, които се спускаха пред лицето й. Устните й бяха леко разтворени, а дишането й бе учестено.
Той усети, че нарочно й подава топката над главата, за да види как се протяга да я улови. С всяко протягане тениската й се вдигаше нагоре, разголвайки част от корема й пред копнеещия му поглед. Забързаше ли се след топката, гърдите й подскачаха и бедрата й се полюшваха. Но най-хубаво бе да вижда перфектното й дупе, когато тя се навеждаше да вземе топката. Да го простяха боговете, но тази жена имаше най-прекрасното дупе… Неспособен повече да се сдържа, той хвърли ръкавицата на земята.
Аманда застина, щом Кириан закрачи бързо и решително към нея. Преди да успее да разгадае намеренията му, той я взе в обятията си и я целуна страстно. Чудесните му твърди мускули я обгърнаха, когато я повдигна над пода. Заради ръста й никой мъж досега не бе успявал да я вдигне, но Кириан го постигна с такава лекота, че сърцето й се разтуптя лудо. Обожаваше начина, по който той я караше да се чувства. Толкова женствена. Толкова мъничка.
Тя уви краката си около кръста му, поемайки езика му в устата си. О, каква наслада изпитваше, когато твърдите му, изваяни коремни мускули се напрягаха между бедрата й… Този мъж беше самото съвършенство.