Като изръмжа, той захапа леко устните й, а ръката му подхвана дупето й. Устните му се преместиха на шията й, целувайки я страстно под брадичката. Цялото й тяло се разтапяше от досега на горещия му дъх върху кожата й. О, да, цял ден бе копняла за това. Просто да почувства как ръцете му я прегръщат. Да го прегърне на свой ред и да му отдаде цялата си любов, която чувстваше към него. Тя тръпнеше от желание той отново да я обладае.
Кириан се разтрепери от силата на желанието си. Отново си спомни колко приятно се бе почувствал, когато бе проникнал в нея. Спомни си израза на лицето й, когато бе стигнала до кулминацията в обятията му. Изгаряше по нея, но не смееше да я обладае. Не и сега. Не и когато се налагаше да пази силите си за битката с Дезидерий. И все пак тялото му не го послуша. Трябваше да я докосва. Трябваше да усеща кожата й. Преди да успее да се спре, той се отпусна на колене и я положи на студения керамичен под.
Аманда преглътна, като видя дивата страст, изписана на лицето му. Той свали дрехите й толкова бързо, че тя почти не усети ръцете му. Но след като я съблече гола, положението коренно се промени. Чак тогава той намали темпото.
Напълно облечен, Кириан се загледа в голото й тяло на лунната светлина, докато прокарваше ръце по гърдите й, очертаваше ги, дразнеше твърдите й зърна с длани.
— Ти си най-красивата жена, която съм виждал — каза тихо.
Аманда не му повярва. Беше видяла красотата на съпругата му, но все пак признанието му я накара да потръпне. Той определено беше най-привлекателният мъж, когото тя някога бе виждала. Точка.
Щом той се наведе да я целуне страстно, тя посегна да разкопчае ризата му. Кириан хвана ръцете й и поклати отрицателно глава. Ако оставеше тези нежни, меки длани да докоснат кожата му, знаеше, че ще е загубен. Вместо това целуна подред ръцете й и се върна към шията и гърдите й. Изучаваше тялото й с устните си, с езика си, със зъбите си. Докато я целуваше, се почувства завладян от силата на копнежа си. Отчаян и разпален, той придвижи устните си от гърдите й към гладкия й корем, после към бедрата. Чуваше въздишките й на удоволствие, докато тя отваряше краката си за него. Точно тогава му се прииска да я притежава със свирепост, която напълно го облада. Желанието му бе примитивно и всепоглъщащо. Мислеше само за Аманда и за нищо друго. В ушите му затуптя нейната кръв. Разтърсен от силата на чувството, той затвори очи и докосна с устни най-интимната част от тялото й, за да опита сладостта, за която бленуваше най-много.
Аманда простена, усетила езика му в себе си. Като зарови ръце в косата му, тя повдигна ханша си към него. Той я докосваше толкова необуздано, толкова ненаситно, че тя застена от невероятното чувство, което я заля.
Кириан беше абсолютно безмилостен в страстните си милувки и когато тя достигна кулминацията, насладата я разтърси и я накара да изкрещи и да тръпне от най-блажения оргазъм, който някога бе изпитвала. Но той не спря. Езикът и устата му я опитваха, милваха я, разпалваха я, докато Аманда се изгуби в спазмите на следващия оргазъм, още по-мощен от първия. Тя изви глава и всеки нерв в тялото й затрептя.
Тогава Кириан се отдръпна и запълзя нагоре по тялото й като разгорещен, задъхан хищник. Очите му станаха още почерни от преди, щом разтвори устните си и се вторачи в шията й с такава неистова жажда, че младата жена се стресна.
— Кириан? — повика го тя.
Той едва я чу през замъгленото си съзнание. Единственото, което чувстваше, бе ароматът й, притиснатото й към него тяло, докато преливаше от желание и копнеж за още.
Вземи я. Опитай я. Завоювай я. Направи я твоя…
Той скърцаше със зъби, загледан в пулсиращата на шията й вена.
Само една глътка… Една глътка…
Но щеше да бъде против волята й.
— Нещо не е наред ли? — попита тя.
Той се бореше с жаждата си, която му повеляваше да я вземе въпреки последствията. Слабините му пламтяха за нея. Желанията му бяха извън неговия контрол. Миризмата й беше навсякъде по него. Тя бе единственото, върху което можеше да се съсредоточи. Единственото, за което можеше да мисли. И това го правеше опасен. Смъртоносен. Като изръмжа, Кириан събра последните останки от волята си и се застави да се отдръпне от нея.
— Бягай, Аманда — каза хрипливо той.
Аманда не се поколеба. Нещо с него не беше наред. Грабна дрехите си и избяга в стаята си.