„Проклет Кодекс.“
А на глас Кириан каза:
— Спасявам ти живота, както изглежда.
— Не се нуждая от помощта ти.
Четиримата деймони се обърнаха към Клиф и избухнаха в смях.
— Чу ли, Нощни ловецо? — обади се главатарят им. — Той няма нужда от помощта ти. Така че чупката оттук.
По-изкушен да си тръгне, отколкото би трябвало, Кириан изпусна бавно дъха си.
— Да, но нали знаете, понякога просто трябва да ги спасяваме, дори те да не искат да бъдат спасени.
Най-високият деймон се хвърли към него. Кириан метна срада, но преди оръжието да улучи нападателя, Клиф сграбчи деймона и го завъртя към себе си.
— Сега ще ви разкажа играта. — Той цапардоса деймона, който дори не помръдна, просто стоеше там и му се смееше.
Срадът се блъсна в стената и се счупи на две. „Тъпанар!“
Ако Клиф не се бе направил на герой, деймонът щеше да е мъртъв. Без особено желание Кириан се втурна да застане между Клиф и деймона, който се канеше да нанесе удар. Едва не закъсня. Но атаката на деймона го запрати в отпуснатото тяло на Клиф и двамата паднаха на земята. Кириан се претърколи и се изправи с едно бързо движение, докато Клиф едва се размърда. Ловецът устоя на порива си да завърти очи, отегчен от мудността на хилавия мъж.
— Няма ли най-после да побегнеш?
Щом успя да се задържи на краката си, Клиф избухна:
— Мога да се бия с тях не по-зле от теб.
Кириан изръмжа, раздразнен от твърдоглавия малоумник. Клиф бе висок едва метър и осемдесет, докато деймоните бяха колкото Кириан, че и по-високи. Телосложението на Клиф бе далеч от атлетичното, а деймоните бяха добре тренирани и готови да убиват. О, да, Клиф представляваше „голяма“ заплаха.
Преди да успее да се помръдне, двама деймони го нападнаха. Кириан изрита първия с ботуша си и го елиминира, превръщайки го на прах. Другият замаха с меча си. Ловецът скочи и се преметна във въздуха, приземявайки се на площадката на противопожарната стълба над тях.
— Хей! — извика Клиф. — Как го направи?
Не му се удаде възможност да отговори, понеже другите трима деймони се закатериха по стълбата след него. Кириан скочи отново на улицата и деймоните го последваха.
Ловецът се приготви да ги посрещне. Щом водачът им се приближи, Клиф изтича край него с една дълга дъска. Той замахна да удари деймоните в същия миг, когато те тръгнаха към Кириан. Притиснат между тях, Кириан не успя да приклекне и дъската на Клиф го удари в тила. Болката прониза черепа му и той се олюля. Разтърси глава и успя да се окопити секунда преди двамата деймони да го сграбчат през кръста и да го повалят на земята. Те уловиха ръцете му и ги разпериха. Щом го притиснаха към земята, го обзе паника, понеже в главата му нахлуха стари спомени.
— Намерихме слабото му място — заяви един от деймоните. — Кажи на Дезидерий, че като е с разперени ръце, се побърква.
Може и да го бяха разбрали, но никой от тях нямаше да живее достатъчно дълго, за да го разгласи. Като изръмжа разярено, Кириан вдигна рязко краката си над главата и направи задно салто между двамата си нападатели. Оголил зъби, той намушка първо единия, а после и другия деймон.
Последният оцелял деймон хукна по улицата. Кириан хвърли другия срад и уцели деймона право в гърба. Той се изпари.
Кириан се обърна и видя зяпналия срещу него Клиф, който бе пребледнял като платно и след миг подбели очи и припадна.
Нощният ловец го приближи с отвращение и провери пулса му — беше учестен, но стабилен.
— Какво изобщо е харесала в теб? — попита той, докато изваждаше мобилния си телефон, за да повика линейка.
След няколко часа, щом се увери, че Клиф ще живее, Кириан се прибра в дома си.
От Дезидерий все още нямаше и следа. Никъде. По дяволите! Той се спря на вратата на кухнята, отправяйки любопитен поглед към Аманда. Беше почти пет часът сутринта, а тя правеше супа и сандвичи.
Ама че чудна работа!
Тя се движеше из кухнята като грациозна нимфа, без изобщо да забележи присъствието му. Тананикаше си някаква нежна мелодия — „В пещерата на планинския цар“ от Григ, ако не бъркаше. Какъв странен избор.
Не бе виждал по-пленителна жена в живота си. Беше облечена с къса копринена нощница, която бе леко прозрачна, но все пак напълно скриваше тялото й от погледа му. Светлосиният цвят подхождаше идеално на бледата й кожа и кестенявата й коса. Тялото му реагира моментално на гледката — мускулите му се стегнаха и му стана горещо. Колкото повече я гледаше, толкова повече я желаеше. Тя сипа от супата в две купи, след което потопи пръста си в едната, за да провери колко е топла. Това беше повече, отколкото един безсмъртен мъж можеше да понесе. Придвижвайки се като сянка, той застанало нея и хвана ръката й. Аманда стреснато вдигна поглед и едва тогава го позна. Кириан й се усмихна и лапна пръста й, като го облиза, опитвайки супата и жената.