Аманда изпита съчувствие, докато гледаше скованите му непохватни движения. Как можеше да задоволи нея, а самият той да не получи удоволствие? За него сигурно беше чисто мъчение. Въпреки това той не каза нищо. Докато ядеше мълчаливо, й стана жал за него. Клетият й боец. Някъде дълбоко в съзнанието й се обади тънко гласче, което я предупреждаваше, че без значение колко много го иска тя, двамата никога не биха могли да имат истинска връзка.
Аманда се събуди малко след три часа следобед. Стана, изкъпа се и се облече, докато Кириан продължаваше да спи. Господи, този мъж беше прекрасен. Едната му ръка бе вдигната над главата и в съня си той приличаше повече на малко момченце, отколкото на безсмъртен нощен воин. Тя импулсивно се наведе и целуна полуотворените му устни. Ръцете му се протегнаха и я стиснаха за гърлото толкова силно, че дишането й се затрудни.
— Кириан? — прошепна Аманда, опитвайки се да се освободи. — Скъпи, задушаваш ме.
Той не реагира. Трябваха й цели три минути, преди най-после да успее да измъкне главата си от хватката му.
— Добре — въздъхна тя, когато той се обърна на една страна. — Напомни ми друг път да не правя така.
Аманда го зави и излезе на пръсти от стаята. Завари Ник долу във всекидневната, обут с ролери, с които профучаваше от единия край до другия и разпределяше някакви документи.
— Какво правиш?
Той спря и вдигна рамене.
— Кириан се дразни, когато използвам скейтборда си в къщата.
Аманда се засмя.
— Добре, но мисля, че й ролерите няма да му харесат.
— Твърде е вероятно, но по дяволите, това място е огромно и ще е кощунство да тормозя краката си, докато се придвижвам от точка А до точка Б.
Тя пак се разсмя. Хуморът на Ник беше заразен, щом веднъж свикнеш с него. Той направи рязък завой и изчезна в кухнята. След няколко секунди, преди Аманда да е стигнала до средата на всекидневната, се върна с чаша портокалов сок за нея.
— Благодаря — каза тя, като взе чашата. — Как е Роза?
— Според Мигел е по-добре. Когато се обадих, беше будна и гледаше „Колелото на късмета“.
— Хубаво.
— Да, Кириан ще се зарадва.
Изведнъж зад нея се чу силен трясък. Ужасена, че Дезидерий нахлува в къщата, Аманда се обърна и видя голяма купчина от злато и диаманти на пода, където преди малко имаше една ръчно изработена масичка от дванайсети век.
— По дяволите — възкликна Ник с възмутено изражение. — Кириан много харесваше тази масичка. Леле, някой ден той наистина ще се вбеси.
— Какво е това? — попита Аманда, като отиде да погледне огромното количество златни кюлчета и диаманти.
Ник въздъхна.
— Заплатата.
— Моля?
Той повдигна рамене.
— Артемида не иска да проумее факта, че може просто да превежда парите по сметките на Нощните си ловци. Затова веднъж месечно купчината от злато и диаманти се изсипва на някое странно място. Последния път се получи много гадно, когато заплатата се стовари в басейна.
— Без майтап? — възкликна Аманда, изумена от количеството. — Някой би могъл да пострада.
— Като нищо. Тъкмо така е загинал третият скуайър на Кириан.
Тя се обърна да го погледне и бързо разбра, че Ник не се шегува.
— И какво правите с всичко това? — попита.
Той се усмихна.
— Започвам да се правя на свети Ник. Има един скуайър в града, който го обръща в пари. Оттам повечето отива за благотворителност. Два процента се превеждат в един скуайърски фонд, който се грижи за семействата на скуайърите, загинали при изпълнение на служебните си задължения, или за такива, които са се пенсионирали, а други два процента се изпращат на един изследователски център, където се изработват разни модни играчки за Нощните ловци.
— Кириан колко взема за себе си?
— Николко. Той живее от лихвите от парите, които е притежавал по времето, когато е бил човек.
— Наистина ли?
Младежът кимна утвърдително.
Леле. Явно е бил много богат като смъртен.
— Добре, може ли да задам един наистина невъзпитан въпрос?
Ник се усмихна.
— Искаш да разбереш колко получавам аз ли?
— Да.
— Достатъчно, за да се чувствам много щастлив човек.
Телефонът иззвъня.
Ник се пързулна към него, а Аманда занесе сока си до дивана и седна да прочете вестника. Тя остави чашата върху черната масичка за кафе с формата на ковчег.