С крайчеца на окото си забеляза проблясване на сребро. Като обърна глава, видя двама млади мъже в навалицата. Те определено бяха хора. На пръв поглед изглеждаха като типични младежи от улична банда, какъвто някога беше и Ник — наперени и облечени с черни якета, докато не му направи впечатление начинът, по който го гледаха. Сякаш знаеха кой е и какъв е.
Застанал нащрек, Кириан отвърна на вторачените им погледи. По-високият, който изглеждаше на малко над двайсет години, загаси цигарата си и пресече улицата, без да изпуска от очи Кириан. Огледа го хладно и каза:
— Ти ли си Нощният ловец?
Кириан повдигна вежди.
— Ти ли си слугата?
— Не ми харесва тонът ти.
— А на мен не ми харесваш ти. Е, след като се запознахме и заявихме взаимната си антипатия, защо не ме заведеш при онзи, който държи каишката ти?
Мъжът присви очи.
— Ами да, защо не?
Беше капан. Кириан го знаеше. Така да бъде. Той искаше тази битка. Беше повече от подготвен за нея и охотно ги последва.
Поведоха го по задните улички към малък, вътрешен двор. Храсти закриваха по-голяма част от стените, а високи растения не пропускаха светлината на уличните лампи. Мястото не бе познато на Кириан, но това нямаше значение.
Когато заобиколиха един висок жив плет, той забеляза Дезидерий, който го очакваше. Със злобна усмивка деймонът държеше една изплашена до смърт бременна жена и притискаше нож до гърлото й.
— Добре дошъл, Нощни ловецо — каза той, като със свободната си ръка погали издутия корем на жената. — Можеш ли да повярваш на късмета ми? Да открия две жизнени сили на цената на една. — Той наведе глава и потърка носа си във врата на жената. — Ммм, само помириши тази сила.
— Моля ви — замоли се жената с истеричен глас. — Моля ви, помогнете ми. Не му позволявайте да нарани бебето ми.
Кириан си пое дълбоко въздух, борейки се с кипящата в него ярост, която жадуваше да унищожи Дезидерий.
— Нека позная — ще замениш нейния живот за моя?
— Точно така.
Опитвайки се да обърка противника си, Кириан въздъхна уморено, като огледа шестимата деймони и двамата човешки престъпници около него. Ако не беше жената, лесно щеше да ги очисти. Но само едно движение срещу някого от тях и Дезидерий щеше да й пререже гърлото, без да му мигне окото. За деймоните нямаше нищо по-ценно от душата на бременна жена.
— Не можа ли да измислиш нещо по-оригинално? — присмя му се Кириан, знаейки, че Дезидерий е достатъчно самодоволен, за да се засегне. — Имам предвид да размърдаш въображението си. Уж се имаш за побъркан гений, а нима това е всичко, което предлагаш?
— Е, щом като не си впечатлен, ще я убия. — Той притисна по-силно ножа към гърлото й.
Жената изпищя.
— Чакай! — извика Кириан, преди деймонът да пролее кръв. — Знаеш, че няма да ти позволя да я нараниш.
Дезидерий се усмихна.
— Тогава хвърли срадовете и иди до оградата.
„Откъде знае за тях?“
— Добре — отвърна бавно Кириан. — И защо?
— Защото така ти казвам!
Опитвайки се да разгадае плана му, Кириан извади оръжията на Талон изпод якето си и бавно се придвижи до оградата. Щом застана пред нея, двамата човеци сграбчиха китките му и ги вързаха с въжета.
Изведнъж го дръпнаха назад, с разперени до оградата ръце. Кириан се замята свирепо. С блъскащо сърце задърпа въжетата, които го държаха прикован. Цялото му спокойствие и логично мислене се изпариха и го оставиха да се гърчи в паника. Той се бореше с оковите си като диво животно, хванато в капан. Трябваше да се измъкне. Нямаше да го държат вързан и безпомощен. Не и по този начин. Никога повече. Опъваше яростно въжетата, разкъсвайки плътта около китките си. Не му пукаше. Искаше единствено свободата си.
— Казах ти, че знам слабото ти място — заяви Дезидерий. — Както и факта, че никога няма да ми позволиш да нараня бременна жена. — Той се наведе и целуна младата жена по врата. — Мелиса, бъди добро момиче и благодари на Нощния ловец за саможертвата му.
Кириан се стъписа, щом тя се отдели от прегръдките на Дезидерий и застана до най-възрастния мъж от хората. Значи тя е била в играта през цялото време. Проклятие, кога щеше да се научи?
— Готов ли си да умреш? — попита Дезидерий.
Кириан му се озъби.
— На твое място не бих се надувал толкова. Още не си ме убил.
— Вярно е, но нощта е пред нас, нали така? Имам още много време, за да си поиграя с момчето за поръчки на Артемида.