Тя срещна светлосините очи на баща си и му се усмихна едва-едва.
— Татко, трябва да отида. Не мога да го оставя да умре.
Ник въздъхна.
— Стига, Аманда. Няма да умре.
Тя бръкна в джоба на якето му.
— Тогава ми дай ключовете от колата и ще отида сама.
Ник закачливо отскубна ключовете от ръката й.
— Кириан ще ме обезглави.
— Няма да може, ако го убият.
По лицето на Ник се изписа колебание. Остави кафето си на пода, извади телефона си и набра номера на Кириан.
— Видя ли? — каза тя. — Не отговаря.
— По това време на нощта това не означава нищо. Може да е в разгара на някоя битка.
— Или може да е сериозно ранен.
Ник извади джобния си компютър от калъфчето, закачено на колана му и го включи. След няколко секунди лицето му пребледня.
— Какво има?
— Устройството му за проследяване е изключено.
— Тоест?
— Не мога да го проследя. Никой Нощен ловец не изключва устройството си. То е тяхното спасение, в случай че изпаднат в беда. — Ник скочи на крака и облече якето си. — Добре, да вървим.
Баща й застана между тях и вратата. Той беше висок колкото Ник и се изправи решително срещу него.
— По-скоро ще те убия, отколкото да ти позволя да изложиш детето ми на опасност.
Аманда заобиколи Ник и целуна баща си по бузата.
— Всичко е наред, татко, знам какво правя.
От блясъка в очите му разбра, че той се съмнява в това.
— Остави я да върви, Том — обади се майка й от кушетката. — Тази вечер няма опасност за нея. Аурата й е чиста.
— Сигурна ли си? — попита той майка й.
Тя кимна утвърдително. Баща й въздъхна, но все още изпитваше съмнение. Погледна ядосано Ник.
— Не допускай да пострада.
— Обещавам — отвърна младежът. — Отговарям за благополучието й пред много по-страшен мъж от теб.
Баща й неохотно ги пусна да излязат.
Аманда се затича през болницата към паркинга и към ягуара на Ник. Щом седнаха в колата, тя се опита да си спомни къде бе видяла Кириан във видението си.
— Беше малък, тъмен двор.
Ник изсумтя.
— Това е Ню Орлиънс, скъпа. Описанието ти нищо не ми говори.
— Знам. Мисля, че беше във Френския квартал. Но не съм сигурна. По дяволите, просто не знам къде точно е. — Тя оглеждаше тъмните улички, докато минаваха по тях. — Има ли някой Нощен ловец, на когото можем да се обадим и който може да ни помогне да го открием? Дали да не извикаме пак Талон?
— Не, Талон преследва собствена мишена. — Той й подаде телефона си. — Натисни бутона за повторно избиране и се опитвай да се свържеш с Кириан.
Тя опита няколко пъти, но без резултат. С наближаването на зората Аманда беше обзета от отчаяние. Ако скоро не го откриеха, той щеше да умре. Уплашена, тя направи това, което досега никога не се бе осмелявала. Облегна глава на седалката и целенасочено се потопи дълбоко в съзнанието си, за да се домогне до пълната сила на неизпробваните си способности. Заля я вълна на ужас, от която й стана горещо и се разтрепери. Образите започнаха да нахлуват в съзнанието й — някои бяха стари, други — неопределени. Почти беше убедена, че силите й няма да й помогнат, когато й се яви ясен образ.
— „Сейнт Филип Стрийт“ — прошепна тя. — Там ще го открием.
Те паркираха на „Сейнт Филип“ и слязоха от колата. Аманда не знаеше как, но поведе Ник по уличките направо към един тъмен двор. Заобиколиха сградите, но не видяха нищо.
— По дяволите, Аманда, не е тук.
Тя сякаш не го чу. Следвайки инстинктите си, заобиколи един висок жив плет, после замръзна на място.
Кириан висеше на една ограда с отпуснато тяло.
— О, боже! — възкликна и хукна към него.
Внимателно вдигна главата му и ахна, като видя кървавото му лице. Бяха го били толкова жестоко, че той почти не можеше да си отвори очите.
— Аманда? — прошепна Кириан. — Това наистина ли си ти, или сънувам?
Тя се просълзи.
— Да, Кириан, аз съм.
Ник изруга, като спря до нея. Посегна да пипне един от гвоздеите, забити в китката на Нощния ловец, но бързо отдръпна ръката си, преди да го докосне и да му причини болка. Отново изруга и тя видя гнева в очите му.
— По дяволите, заковали са го за дъска.
На Аманда й се доповръща при тази мисъл. От раните му можеше да се досети точно какво бе направил Дезидерий. Той бе разиграл отново екзекуцията на Кириан.