— Трябва да те измъкнем оттук — заяви тя.
Кириан се задави и изкашля кръв.
— Няма достатъчно време.
— Той е прав — съгласи се Ник. — Ще съмне след пет, може би десет минути. Няма да успеем да го приберем у дома преди изгрев-слънце.
— Тогава се обади на Тейт.
— Няма да може да пристигне навреме. — Брадичката на Ник се разтрепери, щом докосна дланта на Кириан, в средата на която беше забит гвоздей. — Не знам как да го освободим, дори и Тейт да успее да дойде навреме.
— Всичко е наред — каза Кириан с напрегнат глас. Той преглътна и срещна измъчения поглед на скуайъра. — Заведи Аманда при Талон и му кажи да пази нея и Табита.
Ник се затича.
Без да му обръща внимание, Аманда се съсредоточи върху Кириан.
— Няма да те оставя да умреш — настоя тя рязко. — По дяволите, Кириан, не можеш да умреш така и да станеш сянка. Няма да го позволя.
Нежният поглед в очите му спря дъха й.
— Съжалявам само, че се провалих. Иска ми се да бях успял да бъда героя, когото заслужаваш.
Аманда обхвана лицето му с длани и го накара да я погледне. Тя избърса с треперещи ръце кръвта от устните и носа му.
— Не смей да се предаваш. Чу ли? Ако умреш, кой може да каже дали Дезидерий няма да хване и Талон? Бори се за мен, Кириан. Моля те!
Кириан направи гримаса.
— Всичко е наред, Аманда. Просто се радвам, че ме намери. Не исках да умирам сам… отново.
Сърцето й се сви при думите му и сълзите рукнаха от очите й. Не! Писъкът отекна в душата й. Не можеше да го остави да умре. Не по този начин. Не и след като я бе защитавал и се бе грижил за нея. Не и когато той вече означаваше толкова много за нея. Аманда не спираше да си представя любимия си Нощен ловец как броди по земята, хванат в капан между световете и страдащ от вечен глад и самота. Не можеше да позволи това да се случи.
Ник се върна, носейки железен лост „кози крак“.
— Какво правиш?
Той я изгледа решително.
— Няма да го оставя да умре така. Ще го освободя. — Скуайърът се опита да измъкне гвоздея от ръката на Кириан.
Ловецът примря от болка.
— Не! — извика Аманда.
Ник изхвърча настрани.
— Какво, по дяволите…?
Преди да осъзнае какво прави, тя усети как способностите й се надигнаха в нея и започнаха да се леят като водопад, неподвластни на нейния контрол. В този миг пироните сами се измъкнаха от тялото на Кириан и той се свлече в ръцете й.
— Помогни ми, Ник — изпъшка тя, опитвайки се да остане на крака и да го задържи.
Скуайърът гледаше като втрещен. Щом се отърси от вцепенението си, той вдигна Кириан на ръце. Олюля се под тежестта му, но тръгна към колата по най-бързия начин.
— Пак нямаме достатъчно време да го закараме до вкъщи преди изгрев-слънце — рече задъхано.
— Можем да го заведем у сестра ми. Тя живее на една пресечка оттук.
— Коя сестра?
— Есмералда. Виждал си я, онази с дългата черна коса.
— Вуду жрицата ли?
— Не, акушерката.
Без повече приказки Ник ги откара до къщата на Есмералда за рекордно кратко време. Коства им известно усилие, но успяха да пренесат Кириан на верандата точно когато слънцето започнала се показва над отсрещния покрив.
Аманда заблъска по вратата на малката къща, построена във викториански стил.
— Есмералда? Побързай! Отвори ни.
Тя видя сянката на сестра си през викторианската дантелена завеса, преди дръжката на вратата да се завърти. Аманда бутна вратата и Ник, без да губи нито миг, пренесе Кириан във фоайето.
— Спусни щорите! — нареди той на Есмералда, като положи Ловеца на тъмнозеления диван.
— Моля? — попита Есмералда. — Какво става?
— Просто го направи, Еси. Ще ти обясня след минутка.
Еси неохотно изпълни нареждането на Ник.
Аманда докосна лицето на Кириан.
— Направили са те на пихтия.
— Как е Табита? — попита немощно той. Аманда беше трогната от загрижеността му за сестра й, като се имаше предвид собственото му плачевно състояние.
— Ще извикам линейка — обяви Есмералда, като взе телефона от масичката.
Ник грабна телефона от ръката й.
— Не.
Изражението на Есмералда би накарало повечето мъже да отстъпят, обаче скуайърът просто я изгледа втренчено, без да трепне.
— Всичко е наред, Еси — увери я Аманда. — Не можем да го заведем в болница.