— Не се тревожи — подсмихна се гостът. — Разбирам и още как. Сега ти си мислиш откъде знам за теб и за „Вълците“.
— Е, и откъде? — напрегна се Феликс.
— Ами ето откъде… Ти забрави ли ние с баща ти къде сме работили цял живот?
— Виж, това го помня… Но аз например си мислех, че именно ти си забравил. Какво, значи съм се излъгал?
Лицето на Ремизов някак се промени. Чертите му се отпуснаха, станаха по-меки, дори добродушни. Сега напомняше някакъв добър чичо, макар Феликс да очакваше точно обратното. Нали си спомни за работата в органите — значи изражението му трябваше да стане решително, волево, твърдо. Такова трябва да бъде лицето на човек, който дълги години е работил в НКВД.
И той го каза на Ремизов.
— Ех, Феликс — поклати глава той, — това беше знаменито време. Работата беше целият ни живот. С нажежено желязо изгаряхме опортюнистическите циреи. А сега? Откакто умря вождът, всичко се разсипа на прах и пепел. Макар да ме уволни от службата, той бе гениална личност. А какъв стопанин беше — целият свят му падаше на колене. А после никой не забеляза как кривнахме от социализма. Съвсем малко оставаше да се дострои, съвсем мъничко. Но умря Йосиф Висарионич и мошениците на Хрушчов погубиха всичко. — Той помълча и добави след паузата: — А теб си те бива, Феликс.
Портнов не знаеше какво да мисли.
— Слушай, старче — каза той. — Някак много странен си, ей богу. И защо смяташ, че ме бива?
Ремизов гледаше в една точка и се опитваше да събере мислите си. Виждаше се, че трудно успява, не бе свикнал да води такива дълги разговори.
— Разбираш ли — започна той, сякаш опитваше всяка дума на вкус, — тогава, при социализма, не при тоя фалшивия, а при истинския, когато вождът беше жив, нямаше богаташи. Наистина нямаше, без демагогия. Нима ние щяхме да позволим на някого да дебелее на чужд гръб? Никога! А тия? Тия се наплюскаха. Така че ти правилно ги експроприираш — без запъване произнесе той сложната дума. Явно някога я беше казвал доста често.
Феликс напрегнато слушаше стареца, като се опитваше да определи как е най-добре да се държи с него.
— Не се съмнявай — каза му Ремизов. — Няма да те подведа.
— Почакай — спря го Феликс. — Кажи ми, откъде все пак знаеш за „Вълците“?
Ремизов сякаш се прозя или просто си пое дълбоко дъх:
— Дълго е за обясняване.
— Нищо — не отстъпваше Феликс. — Не бързам, изобщо къде да бързаме с теб? Разказвай, ако искаш да си имаш работа с мен.
И Ремизов започна да разказва.
Естествено, имал някои стари връзки. Когато за пръв път чул да се приказва за „Нощните вълци“, не придал особено значение, макар да се зарадвал, че някой не се страхува да отръска тия новоизлюпени баровци с дебели портфейли. Слуховете за бандата се множали, „Нощните вълци“ ставали легендарни. Бандата била неуловима, което също работело за нейната популярност. Много еснафи се възхищавали: грабят богаташите — безсрамните предприемачи и нелегални милионери!
До известно време Ремизов не се замислял за „Нощните вълци“. Е, има хора, които се занимават с това рисковано и благородно дело, много добре — нека си действат за страх на всички капиталистически акули в условията на развития социализъм. Вячеслав Никандрович отстрани одобрявал тия момчета и толкова.
Започнал да анализира ситуацията по-късно, когато веднъж видял, докато си седял през нощта на пейката в двора, как една кола докарала Феликс до входа на блока. Този, който седял зад кормилото, казал на излизащия от колата Портнов:
— Вълка краката го хранят.
На което Феликс отвърнал:
— Не само те. И глава трябва.
— Иска ли питане — добавил оня зад волана.
След няколко секунди Феликс влязъл във входа си, колата обърнала и изчезнала от двора, а Ремизов останал да си седи на пейката.
И за какво размишлявал нощният пазач, който някога работел в органите? Славата на „Нощните вълци“ вече се носела из Москва. Ремизов си спомнил какъв е бил бащата на Феликс, когато служели заедно в органите, и се запитал: би ли могъл той да организира такава банда като „Нощните вълци“? И сам си отговорил: тогава, на млади години, би могъл. Както казал оня неизвестен шофьор — иска ли питане. А Феликс? Той, разбира се, също работи в органите, не в КГБ наистина, а в УБХСС, но тъкмо това му позволява да се ориентира добре там, където обикновен бандит би се оплел. А Феликс е умен…