Той би могъл.
От този момент Вячеслав Никандрович започнал да съпоставя слуховете и наблюденията си върху поведението на Феликс. Случайно успял да научи, че „Вълците“ никога не извършват нападенията си на първи. Старецът не разбирал какво може да означава това, но за всеки случай започнал всеки първи ден от месеца да се появява в апартамента на Портнов младши. Скоро Ремизов си направил извода, че Феликс Портнов не е редови член на бандата.
Той не смяташе нито да шантажира, нито да разобличава Феликс.
Интересът му беше друг.
А Феликс веднага разбра какъв ценен „работник“ може да получи. Ремизов с неговите връзки и богат опит от миналото би могъл да му служи доста добре.
Имаше и още нещо необяснимо вълнуващо за Феликс: бившият съратник на баща му ще стане член на неуловимата група, начело на която е той, Феликс Портнов.
Така Вячеслав Никандрович Ремизов стана член на бандата „Нощните вълци“.
Постепенно той израсна до нещо като началник-щаб на тази престъпна организация.
С неговото включване дейността на „Нощните вълци“ стана по-груба и по-стремителна. Ако преди Феликс готвеше нападенията дълго, като издирваше внимателно и предпазливо поредните жертви, то сега, с идването на опитен човек, който знаеше много за престъпна Москва, работата тръгна много по-живо. Феликс вече разработваше заедно с Ремизов операциите по изземането на ценностите от асовете на сенчестата икономика.
Малко по-късно към бандата се присъедини Олга Шиманска.
2.
Андрей Горохов беше компютърен програмист от суперкласа. Но както често става, никому непотребен. Заплатата му в рубли, която се равняваше на осемдесет долара, го унижаваше и депресираше.
Всъщност дори това не тровеше живота на Андрей Горохов. Ако я нямаше Аня, жена му, той навярно нямаше да страда така от съзнанието за собствената си безполезност. Жена му постоянно го тормозеше какъв неудачник е. И както смяташе самата Аня, с пълно право, защото получаваше два пъти повече.
Затова, когато Макс Кей направи предложение на Андрей, той го прие без особени колебания.
По това време беше стигнал до такова състояние, че би се съгласил на всичко, което поне малко да промени положението му. То си беше направо отвратително.
Докато го оглеждаше и преценяваше, Макс Кей отначало дори не вярваше, че ще получи без всякакви усилия такъв незаменим специалист. Всичко беше прекалено идеално за вербуването на ценен експерт като Андрей Горохов.
Без пари. Без абсолютно никакви перспективи за издигане в службата. Семейният му живот почти съсипан. Ако някой искаше да внедри в организацията им свой човек, едва ли би могъл да измисли по-добра „легенда“.
Минаха няколко седмици, преди Макс да се реши на пробна вербовка. За това време той събра изчерпателна информация за Горохов.
И една вечер в апартамента на Горохов телефонът иззвъня. Аня караше нощно дежурство — тя работеше като лекар в „Бърза помощ“.
Андрей вдигна слушалката.
Човекът, който се обаждаше, имаше едва забележим акцент.
— С мистър Горохов ли говоря?
Това обръщение направи на Андрей потресаващо впечатление.
— Да — стреснато каза той.
— Фамилията ми е Кей — представи се непознатият. — Кажете, мистър Горохов, как се отнасяте към добрата заплата? Към една добра и стабилна заплата?
— Това да не е социологическо проучване? — попита Андрей.
Непознатият се засмя.
— Не точно. Но вие не ми отговорихте.
— Добре се отнасям.
— Да кажем — хиляда долара?
— На месец? — не повярва Андрей.
— Разбира се — потвърди Кей.
— С кого говоря? — попита Андрей след кратка пауза.
Макс предложи:
— Хайде да се срещнем и да поговорим по-подробно. Съгласен ли сте?
— Кога?
— Ами веднага.
— Веднага?
— А защо да протакаме? Ако се споразумеем, заплатата ви започва да тече от днес.
Андрей не знаеше какво да каже.
— Не ви разбирам съвсем… Сериозно ли?
— Напълно, мистър Горохов.
— Ако съдя по обръщението ви към мен, вие не представлявате руска фирма. Правилно ли съм разбрал?
— Не съвсем… Фирмата ни е съвместна, но това няма никакво отношение към нашия въпрос. Впрочем при срещата ще изясним всички подробности. Ако сте съгласен, ще дойде да ви вземе кола.