Но главното сега е Светлана. Тя трябва да го разбере. За нищо на света няма да повярва, че жена му го е разлюбила. Тя си тръгна не защото й беше омръзнал, а защото не можеше да го гледа повече как се мъчи. И за да не вижда повече Альошка как неговият баща постепенно деградира пред очите му.
Той ще й разкаже всичко, тя ще го изслуша и ще разбере, че най-лошото в живота им е отминало, че отсега нататък и вовеки той е друг човек. А той много неща разбра. И главното — че жена му и неговият син са единственото, заради което си струва да живее и работи.
Сергей се обади на майката на Светлана, молейки се Светлана да вдигне слушалката.
И Бог чу молитвата му.
— Ало — каза Светлана.
А той изведнъж онемя. Мълчеше, без да има сили да продума.
— Ало! — повтори жена му.
Сергей се изплаши, че тя ще затвори, но нищо не можеше да стори със себе си.
И тогава тя каза:
— Серьожа?…
Сергей заплака.
— Плачеш ли? — попита тя и веднага добави: — Недей…
— Света…
— Ще дойда — каза Светлана. — Стой си вкъщи, става ли?
Като че ли той можеше сега да отиде някъде. Къде да ходи?
— Да, да — припряно каза Сергей. — Разбира се, че ще си стоя вкъщи. Ще те чакам.
— Идвам — каза тя…
Той й разказа всичко. До най-последната дреболия. Разказа й за Кравцов, за всички обири, в които взе участие, за парите, които спечели.
Светлана беше ни жива, ни мъртва. Не, тя не мислеше за това, че той може да понесе сурово наказание за стореното. Тези тревоги дойдоха по-късно. Тогава тя мислеше за друго: през какво се е наложило да мине човекът, когото тя обичаше, колко е преживял, в какво е затънал през времето, докато тя мислеше само за себе си и за своите грешки. Тя си отиде, а той не беше успял да се справи със себе си, със свободата си — и бе пропаднал.
Когато той млъкна, Светлана дълго не можеше да проговори. Сергей седеше срещу нея, без да вдига очи, готов на всичко.
Накрая тя каза:
— Прости ми, Серьожа.
Той не я разбра:
— За какво?
— Прости ми. Сега сме заедно и това е главното. Утре ще доведа Альошка и ще започнем всичко отначало. Не знам какво ще излезе, но сега винаги и навсякъде ще бъда с теб.
— Света — предпазливо попита Сергей, — значи ми прощаваш?
— Няма какво да ти прощавам — отговори тя. — Сама съм виновна за всичко. Напуснах те, когато ти беше трудно. Не трябваше да го правя. Така че не обвинявай за всичко станало само себе си.
Той я гледаше и не можеше да повярва на думите й.
— Светка!
— Почакай! — прекъсна го тя. — Трябва да се обадиш на тоя Кравцов и да му кажеш, че повече нямаш нищо общо с тях.
Сергей помръкна.
— Не му знам номера. Винаги те ми се обаждат и определят среща.
— Е, какво пък. Значи ще му кажеш, когато ти се обадят пак.
— Ще му кажа — обеща Сергей.
Всичко стана именно както той си мечтаеше. Светлана го прие и дори повече — за нищо не го обвиняваше. Затова сега при тях всичко ще се нареди добре.
Кравцов се обади след седмица. За това време Сергей се успокои и повярва, че Светлана и Альошка ще му помогнат да забрави мрачната бездна, в която погледна.
— Сергей Вениаминович? — чу той познатия глас, който искаше да забрави завинаги. — Кравцов се обажда. Здравейте.
— Здравейте, Семьон Сергеевич.
— Ще се срещнем на същото място в осемнадесет нула нула.
Обикновено те се срещаха на различни места, но всеки път договаряха мястото на следващата среща.
— Семьон Сергеевич! — Сергей се опитваше да не издаде вълнението си. — Аз няма да дойда.
— Какво казахте? — не повярва на ушите си Кравцов.
Сергей се спогледа със Светлана, която цялата се скова, щом чу името на Кравцов, и твърдо повтори:
— Няма да дойда.
Сега млъкна Кравцов. След продължителна пауза той попита:
— Какво значи това?
— Значи — отвърна Сергей, — че едностранно прекратявам договора за нашето сътрудничество. Моля да ме разберете правилно.
— Ако съм ви разбрал правилно — бавно проговори Кравцов, — вие отказвате да имате работа с нас не само сега, но и въобще?