Тя заплака:
— Дожаля ти за мен, нали?
— Какво говориш! — изплаши се той. — Не, съвсем не.
— Но ти не ме обичаш.
— Обичам те.
Тя внимателно го изгледа.
— Съгласна съм.
Той скочи на крака и се хвърли към чантата си.
— А това е подарък за нашия годеж. Засега този.
Подаръкът беше френски парфюм „Черна магия“.
— Стас! — ахна Наташа. — Той е безумно скъп! Откъде имаш толкова пари?
Той смутено се усмихна:
— Имам пари… Виждаш ли, баща ми беше поет. И сега доста често го преиздават, а аз съм единственият му наследник.
— Фантастика! — Наташа го гледаше с широко отворени очи. — Нима така ми е провървяло? Значи мъжът ми е богаташ?
Стас се смути.
— Изобщо не ми се говори за пари в такъв миг… Но пари имам. В спестовна книжка — осем хиляди.
Наташа чак замижа, тогава това беше огромна сума.
— Знаеш ли кой си ти? — каза тя. — Приказният принц на бял кон.
— Парите са нищо — отговори й Стас. — Главното е да сме щастливи с теб.
Той помълча и добави:
— Както мама и татко.
Всичко излезе лъжа. Мина съвсем кратко време и Стас разбра, че Наташа още от самото начало е знаела всичко за него: и за родителите му, загинали преди няколко години, и за апартамента му, и, разбира се, за парите.
Няколко месеца след сватбата животът им стана непоносим. Нейните безкрайни романи, които тя и не мислеше да крие, нейните упреци — тя не разбираше как можеш да мечтаеш да работиш в милицията, — мързелът й, нежеланието й да се занимава с домакинството — всичко това бързо убеди Стас, че тя просто го е омотала, вързала го е, защото беше изгоден жених. Въобще набута се и с двата крака.
Той разбираше, че при развода ще се наложи да разменя апартамента, но това не го спря. Нещо повече, когато Наташа заяви, че е съгласна само на самостоятелно жилище и няма да отиде в никаква стая в обща квартира, той прие това като нещо съвсем нормално. След като трудно размени двустайния си апартамент за едностаен и стая в обща квартира, той се пренесе безропотно в комуналката. Благодарен беше на бога, че се е разделил с тази лъжлива и користна жена, и за това, че още нямаха деца. От детето не би могъл да се отдели. Почти сигурен беше. Впрочем Наташа не искаше и да чуе за деца.
След развода с жената, която се превърна сега от провинциалистка в московчанка, Стас изведнъж разбра, че независимо от всичко случилото се има и положителна страна. Сякаш изведнъж изчезна затвореността му, той стана общителен, усети вкус към живота.
Завърши юридическия факултет с червена диплома и всички му предричаха аспирантура. Но той поиска да отиде в МУР — като оперативен служител. След две години вече беше старши лейтенант и го смятаха за един от най-добрите оперативни служители на Московската криминална милиция.
Стас стигна на „Петровка“ 38, качи се в кабинета си, поседя на бюрото, като си припомняше отдавна забравени неща. В паметта му изплуваха картини от детството, майка му и баща му, някакви откъслеци от техни разговори, украсената елха, която изведнъж падна за пръв път точно в годината, когато се случи нещастието.
Той се настани на дивана. За сън му оставаше съвсем малко време: след три часа започваше работният ден. Стас затвори очи.
Жалко за Маков. И за Ахмет жалко. И за Люба. Жалко за всички. Дори за Наташа.
Седма глава
Войната
1.
Олег Вержбицки излизаше от къщи рано сутрин, когато слънцето едва се показваше над хоризонта. Така беше винаги.
За широката публика, по-точно за онези, които се интересуваха от дейността на Олег и източниците му на доходи, той работеше на много престижно място. „Фонд за подпомагане на ветераните от спорта“ — така се наричаше учреждението, където Вержбицки заемаше, поста председател и съучредител.
Шофьорът му отвори вратата и Олег седна на задната седалка на „Мерцедес-600“. Когато беше в лошо настроение, винаги сядаше отзад.
Впрочем не можеше да се каже, че Олег Вержбицки, наглед съвсем преуспял човек, имаше днес, така да се каже, настроение под средното. Просто трябваше да обмисли нещо. На задната седалка обикновено мислеше по-добре.
А наистина имаше какво да обмисля. Това лакомо късче, около което напоследък се въртяха всичките мисли на Вержбицки, започна доста да му досажда. По-точно всичко, свързано с него.