— Вижте какво, драги ми господине — каза неочаквано Степанов с добре школувания си глас. — Не ми устройвайте тук изпити. Ако искате всичко да бъде тип-топ, кажете какво се иска от мен.
Степанов разбираше, че случаят, с който се е захванал, е особен и няма смисъл повече да се прави на глупак. Стана му съвсем ясно, че вижда този Вержбицки за пръв и последен път в живота си. Ако този поръчител наистина не предприеме нищо срещу него, след като Степанов си свърши работата, то никога повече няма да си има работа с него. Покритото мляко котки не го лочат. Но най-вероятно тоя тип ще заповяда на своите хора да го ликвидират.
Ясно е, че те нямат неговата квалификация, но ако го подгонят от всички страни, ще му дойде нагорно. И тогава не би могъл да гарантира, че всичко ще се размине благополучно. Той и в много по-добри ситуации не гарантираше това.
Затова ще говори с тоя „авторитет“, както смята за нужно.
— Знам, че това, което смятате за доказателство за вашето благоразположение към мен — каза Степанов, — ей тоя пакет, е просто фикция. Не ви вярвам, но явно ще се наложи да изпълня това, което искате. Нямам друг изход. За мое съжаление, честно казано. Ако откажа, ще намерите начин да ме очистите. Ако направя каквото искате, има, макар и слаба надежда да ме оставите на мира.
— Доста по-голяма, отколкото ви се струва — забеляза Олег. — Не се каня да организирам хайка за вас.
Степанов премълча. Какво да говори? И без това каза твърде много. Сериозните хора си мълчат или поне не казват онова, което той наговори на тоя фукльо. Да, език мой — враг мой.
Майната им. И на тоя, и на другите, и на всички наред.
Писна му. Боже, как му беше омръзнало! Защо не си вкара една доза, преди да излезе? Всичко му писна. И тези скокове в настроението също. Дяволите да те вземат, копеле! Карай нататък.
— Какво знаете за Портнов? — попита го Вержбицки. — Президентът на „Ню Мос“.
— Знам го — отговори Степанов. — Адвоката.
— Той адвокат ли е? — учудено го изгледа Вержбицки. — Не знаех.
— Адвоката — усмихна се Степанов. — Образованието му е юридическо, но не се е затруднявал да спазва законите. По образование — юрист, а по призвание — бандит. Две присъди, бандата „Нощните вълци“ — чували ли сте?
— Не — призна си Олег. — Но защо и сега е адвокат?
Степанов обясни:
— Доста жалби е съчинил в лагера. Не само от свое име, но и от името на тия „авторитети“, които са имали нужда. И трябва да се признае, че добре го е правил. Успявал да им издейства намаляване на присъдите като истински адвокат. Сега ясно ли е?
— Долу-горе — кимна Олег.
— Затова и там са го коронясали.
— Коронясали?
— Станал е вор в законе. Официално признат бос.
— Ясно — каза Вержбицки. — Да, вие наистина сте голям специалист в работата си. Във всеки случай знаете за тоя Портнов повече, отколкото очаквах. Поне повече от мен.
— Накратко — каза Степанов. — Мишената е Портнов, така ли?
— Не съвсем — поклати глава Вержбицки. — Разбира се, Портнов трябва да бъде унищожен. Но ме интересуват и неговите колеги. По-точно най-близките му помощници, заместниците му. Познавате ли ги?
— С тия съм по-зле — отговори Степанов. — Разкажете ми за тях.
— Макс Кей, познат и като Максим Кисерман — веднага започна Вержбицки. — Бивш наш, руснак. Сега е американски гражданин.
— По-нататък.
— Алекс Шер, също познат като Алексей Шерман. Също от бившите наши. Има и още един. Не е заместник, а помощник. Но знае много и държи голяма власт в ръцете си.
— Това ли е всичко?
— Малко ли ви е? — подсмихна се Олег. — Трудността на задачата се състои в това, да съберете тия хора на едно място и да ги ликвидирате с един удар. Поотделно няма да успеете да ги очистите — дори вие.
— Разбрано. Значи трябва да ги събера на едно място? — язвително попита Степанов. — Мислите ли, че ще ме послушат?
— Престанете — намръщи се Вержбицки. — Не знам как ще го направите, но имате само една седмица.
— Толкова много — измърмори Степанов. — Цяла седмица!
Тонът му не се хареса на Вержбицки.
— Нещо не ми приличате много на професионалист. Прекалено се шегувате. И немотивирано при това.