— Имам си своите мотиви — отговори Степанов. — Но и сам прекрасно знаете, че освен мен никой няма да го направи. Или сте размислили?
Вержбицки мълча около минута, после се наведе и натисна копчето. Разделителното стъкло бавно се спусна.
— Обратно — заповяда Вержбицки.
Шофьорът кимна и започна да се подготвя да завие. След малко колата се носеше по обратния път.
Това ми е последната операция, мислеше си Степанов. Край. Време е да вдигам гълъбите. Рано или късно те ще ме очистят. Или сегашните ми колеги, или бившите. Време е да се омитам от бойното поле. Писна ми от войни, искам да се чувствам абсолютно спокоен. Абсолютно. Пари имам. Ще се оженя. Това също е вариант. Само че за кого? Край мен не остана никой.
Пустота.
Вержбицки също си мислеше.
Не бива да го оставя жив. Просто е обречен тоя Степанов, но, разбира се, след като си свърши работата. Но…
Странно, мислеше Олег. Нещо не ми се иска да бъде убит, би могъл пак да ми потрябва. Ако го направя мой човек, ако го накарам да работи за мен… Проблемът е, че той е вълк единак. Така поне говорят, че се определял сам. И моята служба за сигурност го потвърждава. Жалко.
Те се приближиха към блока на Степанов.
— Всичко хубаво — взе си довиждане Вержбицки. — Ще поддържаме връзка по същия начин.
Степанов излезе от мерцедеса, но при последните думи задържа вратата и каза насмешливо:
— Връзка? Каква връзка? Когато работата бъде свършена, вие ще чуете. Или трябва лично да ви докладвам?
Вержбицки мислено се наруга.
— Това е за всеки случай — обясни той. — Малко ли неща могат да се объркат.
Думите му не се харесаха на Степанов.
— Нищо няма да се обърка. И запомнете: с вас се виждаме за пръв и последен път.
Вержбицки хвърли бърз поглед към шофьора. Той седеше неподвижно и гледаше право пред себе си. Не човек, а паметник.
— Прав сте — каза Олег. — Сбогом.
Степанов хлопна вратата на колата и…
В същия миг мощна експлозия разтърси околността. Мерцедесът се взриви като бомба, като освети всичко наоколо с кърваво зарево. Стъклата по фасадата на блока се пръснаха от взривната вълна. От мерцедеса, шофьора и Вержбицки, а също и от Степанов останаха само безформени късчета, които после с огромни усилия събираха от околните дървета и от стените на сградата. По тези останки криминолозите трябваше да идентифицират загиналите.
Отначало в двора на блока цареше пълна тишина, която сякаш звънтеше в ушите на свидетелите недалеч от местопрестъплението. А после — после такъв вик на ужас огласи двора, какъвто би могъл да прозвучи само при внезапния край на света.
Имаше и други жертви. Край входа, където се взриви мерцедесът, трима пияници си деляха бутилка водка, приседнали с гръб до стената.
Това беше последната бутилка в живота им.
2.
Четирима мъже блъскаха билярдните топки по зеленото сукно.
Билярдната маса беше скъпа, поръчана специално от Англия. Изработена беше ръчно и струваше огромни пари.
Стаята, в която беше разположената билярдната маса, се намираше в служебното помещение на един от най-скъпите московски ресторанти с обикновеното име „Маяк“. Защо именно „Маяк“, вече никой не помнеше.
В билярдната не пускаха никой външен човек — това беше светая светих. Дори директорът на ресторанта не се решаваше да играе тук през свободното си време. Стопанинът би могъл да дойде всеки момент и на директора не му стискаше да наруши забраната.
Всички трепереха пред стопанина. И собственикът на ресторанта също избягваше да ползва специалната билярдна маса от страх да не го разсърди.
Днес стопанинът посрещаше гости. Беше тъкмо един от редките случаи, когато Михаил Яковлевич се канеше да изиграе една-две партии от любимия си билярд.
Гостите бяха трима. Играеха двойка срещу двойка. Михаил Яковлевич Кривоносов си избра за партньор млад, но вече много авторитетен мъж — адаша си Миша Рубинчик. Втората двойка се състоеше от Иван Твердохлебов и Константин Бели.
И четиримата бяха босове на престъпни групировки.
Михаил Кривоносов подготвя почти цял месец тази среща. Доста се наложи да се потруди, докато всички се съгласят. Твърде много спорове и кавги стояха между тях, за да отидат без размисъл и предпазни мерки на среща с явния враг и съперник, за какъвто всички го смятаха.