До съвсем скоро те не представляваха сериозна заплаха един за друг. Отдавна си бяха поделили сферите на влияние в Москва и по неписаните закони на бандитското братство никой не се месеше в делата на другите. Всичко беше строго разделено и очертано.
Търканията започнаха сравнително скоро. И макар досега да не беше загинал нито един човек от групировките, въз въздуха вече тегнеше някакво напрежение. На всички им беше ясно, че ако някой наруши нестабилното равновесие, в Москва ще започне истинска война между групировките, в резултат на която никой от присъстващите тук няма да оцелее. Прекалено примамлива беше баницата, заради която можеше да се разрази битката, а тя щеше да бъде изгодна само за ченгетата.
Защо да им облекчават живота, когато може да се споразумеят?
На хората е присъщо да се обединяват пред лицето на общата заплаха — именно това се канеше да предложи Михаил Кривоносов на своите колеги. Мир, макар и временен.
Миша Рубинчик играеше не лошо, затова Кривоносов си го избра за партньор. Не обичаше да губи — в нищо и никога.
Впрочем никой от присъстващите не обичаше да губи. И взаимното им съперничество можеше да бъде победено само от осъзнаването на опасността, която ги заплашваше. Те трябваше да предприемат ответни мерки.
Миша Рубинчик вкара с отличен удар белязаната топка в лузата и удовлетворено каза:
— Бомба…
Имаше предвид топката, която след леко колебание се заби в лузата.
Кривоносов му посочи две топки, които стояха точно пред ъгловата луза. Трябваше да ги удари челно и му бяха в кърпа вързани.
— Любопитна топка — подсказа той.
Рубинчик се намръщи. Не обичаше да му подсказват. Предпочиташе да се справя сам, за да не дължи нищо никому. „Не вярвай, не се страхувай, не моли.“ Но топката беше почти сигурна и той замахна почти без да се прицелва.
И пропусна.
Когато той се изправи, Кривоносов сякаш случайно се извърна, за да не забележи Миша разочарованието, което се изписа неволно на лицето му. Михаил Яковлевич беше разстроен и не искаше да му четат настроенията по физиономията. Какъв „авторитет“ би бил след това?
Нещо нервнича, помисли си той. Не бива да се отпускам така. Интуитивно усещаше, че нещо ще се случи.
Той отиде до бара, извади бутилка френски коняк и наля в чашите. В билярдната нямаше никакви телохранители и никой от присъстващите не носеше оръжие. Това беше едно от условията за преговорите.
Кривоносов се бе заел да организира срещата именно защото искаше да избегне, да предотврати кръвопролитието. Е, ако работата го изискваше, ако трябва, той не би се замислил да се съгласи да елиминират когото и да е. Но не понасяше безсмислените убийства. И без това в престъпния свят има достатъчно жестокост.
— Хайде по едно малко — добродушно подкани гостите си Кривоносов. — За успеха на нашето безнадеждно дело!
Той, естествено, се шегуваше и Миша Рубинчик влезе в тона му.
— Да не е отровен? — кимна той към бутилката.
— Обиждаш ме, адаш — усмихна се Кривоносов. — Впрочем…
И той гаврътна на екс коняка си.
— Така ли се пие коняк? — възмути се Костя Бели. — А и хубав при това.
— Истински — потвърди Кривоносов. — Франция. Миналият век.
— Богато — забеляза Рубинчик. — Значи пилеете съкровищата си, Михаил Яковлевич? Ще вземете да се разорите.
— Какво ли не правиш за добри хора. И с дума, и с рамо, и с личен пример!
— Налей по още едно — махна с ръка Рубинчик. — Да опитаме тая Франция от деветнайсети век.
Кривоносов напълни пак чашите на Рубинчик и Бели. Иван Твердохлебов се канеше да удари топката и не им обръщаше внимание.
— Иване — извика го Рубинчик. — Няма ли да пийнеш с нас? Обиждаш ни…
Иван удари с щеката по топката, която описа сложна траектория и влезе в лузата, без да вкара нито една от другите топки.
— Майстор! — похвали го Кривоносов. — Аз не бих могъл така, ако ще да пукна.
Това беше подигравка. Иван изгледа домакина злобно и сърдито попита:
— Ние за какво дойдохме — да пием ли?
— Във всеки случай не за да вкарваме топките по тоя начин — захили се Рубинчик.
— Да беше млъкнал, Миша — предупреди го Иван, като се подпря на щеката.
По скулите на Миша заиграха зли топчета, но засега предпочете да замълчи. Козовете му ги нямаше. Всъщност ръцете на всички бяха празни, но Иван в момента държеше щеката. Което си беше коз, и то какъв.