Иван Твердохлебов се обърна към Кривоносов:
— Защо ни извика, авер? Искаше да ни кажеш нещо или какво?
Той го предизвикваше, но Кривоносов не обърна внимание на това.
— Да, време е — каза той и остави чашката си на масичката. После се пошегува: — Поканих ви тук, благородни господа, за да ви съобщя една пренеприятна новина.
Костя Бели се усмихна — разбра шегата. Рубинчик се напрегна: всяка шега в такава компания би могла да се обърне в скандал. Така и стана.
Твердохлебов с неуловимо движение се освободи от щеката и в ръката му изведнъж се появи малък пистолет. Цевта му сочеше право към гръдта на Кривоносов.
— Няма да успееш — хрипливо каза той на пребледнелия Михаил Яковлевич.
Гоголевият „Ревизор“ в училище явно беше минал покрай ушите на Твердохлебов. Явно тогава не е бил в час.
— Какво ти става, Иване? — проговори Кривоносов. — Нали се разбрахме.
Рубинчик побърза да се намеси. Не се смяташе длъжен да защити Кривоносов, но пистолетът в ръката на Иван беше коз срещу всички.
— Ваня — помирително каза той, — недей да нервничиш. Михаил Яковлевич се пошегува. Кой знае защо иска да ни шашне с ерудицията си. Това е просто цитат, фраза от една пиеска на Гогол…
Иван местеше поглед от единия към другия, но не сваляше пистолета.
Миша Рубинчик вдигна длани.
— Ти добре ме знаеш, Ваня — малко по-твърдо продължи той. — Знаеш, че ако от негова страна — той посочи Кривоносов — имаше и най-малка заплаха, веднага щях да надуша. Не е ли така?
— Е? — настръхнало го изгледа Иван.
— Съгласен ли си с мен?
— Е, и?
— А аз не усетих нищо, Ваня. И можеш да се убедиш, че не съм си взел топа.
Иван се усмихна криво:
— Отде да знам, може пък да не ти е на сгодно място да го извадиш.
Миша отпусна длани и въздъхна: оправяйте се сами.
— Иване — каза Кривоносов. — Какво да направя, за да ми повярваш?
Твердохлебов изведнъж скри пистолета.
— Стига с тия глупости! — заяви той. — Ту така, ту иначе. Ако нямате друга работа, аз си имам. Изчезвам.
Кривонос реши засега да не обръща внимание на предизвикателствата на Твердохлебов. В края на краищата Иван разбира, че ако започне да стреля, жив оттук няма да излезе. А ако разговорът протече, както го беше замислил, то Твердохлебов сам ще се опомни. И всичко ще свърши с взаимна договореност.
— Приятели — започна решително той. — Моля да ме извините за тъпата шега. И така, имаме проблем. Всеки от нас изведнъж се сдоби с враг, който не признава правата ни. Той е дързък, смел и решителен. Позволи си вече много и не смята да спира дотук. За съжаление поотделно не можем да се справим с него. Той има не само пари и сила — с това някак си можем да се справим. Но има и нещо, което му позволява да изпреварва събитията и винаги да е с един-два хода напред. Не знам какво е това, приятели. Тоест още не съм изяснил докрай какво е то конкретно. Но сега времето ни притиска отвсякъде и повече не може да се чака. Моля да ми простите, но ще използвам още един цитат — бавенето е равно на смърт. Това не са просто красиви думи. Това е грубата реалност. Над нас е надвиснала смъртна заплаха.
Кривоносов направи пауза и отпи глътка минерална вода. Доволен беше от себе си. Речта излезе добра и ако не шашна гостите му, поне ги заинтригува. А това вече беше нещо.
— Та този наш враг ограбва банките, които са под наша защита и които си мислехме досега, че контролираме. Той сключва договори с фирми от страната и ги източва. Тези фирми биха могли да са наши клиенти. Този някой се появи сравнително скоро, но вече стори толкова, колкото ние заедно не сме направили за три години. Създава се усещането, че неговите хора са навсякъде. И ако напоследък не ни върви, то за повече неща е виновен той.
— Кой е тоя тип, да го вземат дяволите? — не издържа Иван. — Откъде се пръкна?
— Добър въпрос — каза Кривоносов. — Някой си Феликс Портнов. Бил е от нашите преди години с прякор Адвоката. В началото на осемдесетте емигрирал в Щатите. Помогнали му там да си стъпи на краката, защото трябвало да свърши нещо за нас. Но после някак се откъснал и си създал собствена империя.
— Империя? — повтори Рубинчик.
— Другояче как да го наречеш — отвърна му Кривоносов. — Ако се съди по делата, които върти, има здрава и обучена армия от мобилни и решителни момчета, идеално организирана информационна мрежа и така нататък.