Сивия беше прекарал половината си живот по лагерите. Той стана бос доста отдавна, в средата на седемдесетте години, и добре знаеше бандитските закони. Това, което вършеше Портнов-Адвоката, излизаше от всякакви граници. Не бандит, а някаква озверяла капиталистическа акула, плаваща в океана на първоначалното натрупване на капитала.
А и какво общо имат капиталистите, мислеше Сивия. Те си я карат по писаните и неписаните закони на бизнеса. А този? На тоя парите винаги ще му се виждат малко, ако ще и цялото злато на света да му дадеш. Черна дупка, а не човек.
Независимо че беше прекарал по-голямата част от живота си по лагери, Сивия бе получил прилично образование. Пак там. Не си беше губил времето. Многото знание ражда много тъга само при глупаците. А той никога не се беше смятал за глупак.
Когато настъпи промяната, той бързо се ориентира в проблемите на новото време. Веднага разбра, че кодексът на бандитската чест, който изглеждаше вечен, си отива, и прие новите правила на играта.
Скоро той стана незаменим човек за Зотов. Никога не се беше целил в мястото му, защото прекрасно си даваше сметка, че не би могъл да държи в подчинение такава организация. Новото време се оказа прекалено енергично. Той можеше да се приспособи към него, но, виж, да го бута напред — това беше работа на младите.
Сивия виждаше, че Зотов излишно рискува в много неща и рано или късно това няма да свърши добре. Дори веднъж се опита да поговори с него за това, но Зотов рязко го прекъсна и Сивия се отказа. Дяволите да те вземат, мислеше той, мир на праха ти.
И не сбърка. Когато Сергей Арбатов „детронира“ боса си, Сивия използва целия си авторитет, всичкото си влияние, за да успокои разбушувалите се страсти, та да може властта в групировката плавно и спокойно да премине в ръцете на Арбатов. Арбата, както го наричаха.
Сега той беше дясната ръка на Арбатов и това го устройваше. Стар беше вече за фракционна борба в една отделно взета банда. Да се оправят младите. На него вече не му трябваше много. Някой друг милион и малко уважение. Толкова.
Третият участник в разговора — Юрий — беше роден брат на Сергей Арбатов. Независимо от това той се появи в бандата сравнително скоро. Бизнесмен ново поколение, подсмихваше се вътрешно Сивия. Юрий беше учил в Англия, в Кеймбридж или Оксфорд май, върна се после в родината и — веднага в бандата! Макар че какви бандити вече са те? Те се смятаха за бизнесмени…
Докато слушаше по-старшите, Юрий забележимо нервничеше.
— Слушай — каза той на брат си. — Какво става? Защо да не можем да си поговорим у дома? При теб или при мен? Какво става, а?
— Днес сутринта открих „бръмбар“ в кабинета си — с добре изиграно спокойствие му отвърна Сергей. — Офисът ми е моята крепост. Никой външен не влиза там. Откъде според теб се е взел?
— Дявол да го вземе! — ядоса се Юрий. — Значи и мен могат да подслушват, така ли?
— Така излиза.
— Дявол да го вземе — повтори Юрий. — Сив, това работа на ченгетата ли е според теб?
Сивия се подсмихна.
— Те нямат пари за такова нещо. Не, това е работа на Адвоката.
— И какво иска?
— Да бъде пръв — отговори Сивия. — Във всичко.
— Какво чакаме тогава — разгорещи се Юрий. — Да му източим кръвчицата и край!
— Пфу! — каза Арбата. — Ама че думички! „Да му източим кръвчицата“… Теб в коя английска кръчма са те учили на маниери?
— Стига — озъби се Юрий. — Само дрънкаме. Не е той първият, нито последният. Какво, килъри ли нямаме?
Сивия поклати глава: ех, младо, зелено…
— Трудно можем да се доберем до Адвоката — замислено каза той. — Някои вече си счупиха зъбите с него. При това не бяха хора без значение. Трябва добре да го обмислим.
— Затова и съм ви събрал — каза Арбата. — Навсякъде ми се привиждат „бръмбари“.
— Мисля, че знам какво трябва да направим — каза Сивия.
— И какво е то?
Сивия млъкна, за да събере мислите си. Наля си водка в чашата и я изпи на един дъх, после набоде един лист салата и бавно го задъвка. Братята внимателно наблюдаваха действията му.
— Е — не издържа Юрий, — ти да не си дошъл да плюскаш?
— Че защо да пропада благинката — мирно откликна Сивия. — Вие, както виждам, съвсем сте загубили апетит.
— Сив — каза Арбата, — говори, не се отвличай.
Сивия дояде мезето си, изтри уста със салфетката и започна:
— Ние в известен смисъл сме познати с тоя Адвокат. Аз бях един от тия, дето го коронясаха в лагера. След това ни прехвърлиха на различни места, а след пет години научих, че е драснал зад граница. И го изгубих от очи. А сега се появи. Като някакъв Чингиз хан.