Тя се приближи, без да вдига глава. Знаеше, че най-правилното сега е да бъде въплъщение на покорството.
И не се излъга.
— Застани на колене — заповяда Портнов. — Нали знаеш какво да правиш?
Тя се отпусна на колене. Това, което последва, определи съдбата й в тази страна. Когато Портнов закрещя от сладострастие, бодигардовете се втурнаха в стаята с извадени пистолети. И замръзнаха с опулени очи. Портнов нямаше сили, за да им каже каквото и да е, само едва-едва поклати глава. Те разбраха и излязоха.
— Ти си просто чудо! — каза той, когато успя да възстанови нормалното си дишане.
Тя успя да изиграе едновременно и смущение, и радост, и удивление.
— Сама не знам какво ми стана. От теб струи такава сила, че… ти се иска да й се подчиниш… на силата.
Портнов внимателно я погледна.
— Далеч ще стигнеш. Само внимавай… Ако някога разбера, че ми говориш не това, което мислиш, не просто ще те унищожа, а ще те накарам да съжаляваш, че изобщо си се родила. Разбра ли?
— Да. — Тя повдигна чак сега зелените си очи. — Разбрах. Няма да те лъжа. Не ми трябва.
Портнов кимна:
— Браво, точно така. Засега ще останеш при мен. А после ще видим.
„После ще видим“, както правилно разбра Юля, криеше в себе си перспективата да попадне в публичен дом или просто да стане улична проститутка. Което въобще не я устройваше. И тя реши да привърже Портнов към себе си. Да стане незаменима за него. И при това да си остане загадъчна.
От този ден всяка нейна стъпка беше строго премислена. Целта й беше една — да не отказва нищо на Портнов, но същевременно да го държи на диета. Това си беше направо изкуство и тя изцяло му се посвети.
Феликс Портнов виждаше всичките й усилия и признаваше успеха им. Забавляваха го старанията на Юля, но той не се заблуждаваше — разбираше, че това е просто старание. И то има съвсем косвено отношение към любовта.
— Все чакам — говореше той на Юля — кога ще започнеш да ме ненавиждаш.
В отговор тя му даряваше изумрудения си протестиращ поглед.
Такава умница той още не беше имал. Толкова нежна и умела — също. Трябваше да я пази. Може пък тя изобщо да беше единствената такава на земята.
Да я пази и да я държи в подчинение.
А за това в едната ръка трябваше да държи бонбонче, а в другата — камшик.
5
Феликс Портнов внимателно огледа помощниците си.
Високият слабоват Алекс Шер, известен и като Алексей Шерман, и Макс Кей, същият Максим Кисерман, мъж с внушително шкембенце, заедно с него решаваха сега най-важния си проблем: как да „заработят“ за компанията на Портнов поредните милиони долари.
Този път милионите трябваше да бъдат пет и половина. По-точно пет милиона и шестстотин хиляди американски долара.
Сумата си заслужаваше всички здраво да се понапънат.
Феликс Портнов беше гражданин на Съединените американски щати. Днес почти никого не интересуваше, че този човек с прякора Адвоката е излежавал присъда в лагер край Воркута.
Честно казано, Феликс Портнов никога не беше изпитвал кой знае каква нужда от пари. Нито в детството си — майка му работеше в системата на съветската търговия, а баща му в Държавна сигурност (затова и го нарекоха Феликс, в чест на Дзерджински), — нито в младежките си години, когато в горните класове той сполучливо въртеше далавери с валута, нито в по-зрялата му възраст, когато, след като завърши юридическия факултет на Московския държавен университет, постъпи на работа в УБХСС.
„Ако незнанието на законите не освобождава от отговорност, то познаването им може значително да ти облекчи живота“ — това шеговито изречение на един доцент по наказателно право стана жизнено кредо на Портнов още в студентските години.
Управлението за борба с разхищаването на социалистическата собственост (УБХСС) беше сериозно учреждение. Именно работата тук стана отправна точка за пътя, който си избра Портнов.
Той започна като непримирим борец с крадците на народното имане и много бързо се изкачи по служебната стълбица. На двадесет и пет години вече беше старши инспектор, капитан от милицията. Имаше добро име пред началството и възлагаха на него големи надежди.