Шоу потисна пристъпа на душевно гадене и ожесточено изхвърли крак в позиция на джудо. Все едно че ритна с пръсти дърво. Глай се изви настрана и неутрализира нападението срещу слабините си, като пое удара с хълбок. Пристъпи напред, без да прави опит да се пази. В очите му се четеше безучастният поглед на касапин, който посяга към говежди бут.
Отстъпвайки назад, докато гърбът му се притисна в отвесната преграда, Шоу като обезумял хвърляше погледи наоколо, за да мерне нещо — оръжие, лампа, книга или каквото и да е друго, с което да усмири деветдесеткилограмовата маса от мускули. Но кабините на влекачите бяха замислени за сурови условия на живот — освен една картина, завинтена за една от преградите, нямаше нищо друго подръка.
Шоу събра длани и ги заби с кос удар във врата на Глай. Знаеше със сигурност, че това беше последният му израз на предизвикателство. Нямаше да е по-различно, ако беше ударил бетонна стена. Имаше чувството, че костите на дланите му се раздробиха.
Без да изразява злоба или гняв, Глай обгърна с едната си ръка кръста на Шоу и го стисна, а лакътя на другата заби в гърдите му. Последва канонада от удари и гръбнакът на Шоу започна да се извива.
— Сбогом, английски глупако!
Шоу заскърца със зъби от нарастващата болка. Дробовете му останаха без въздух и той почувства как сърцето му бие лудо, кабината започна да се мержелее и трепти пред очите му. Последен вик направи опит да излезе през стиснатите му зъби, но бързо замря. Не усещаше нищо друго, освен страхотно изпукване в гърба си. Смърт — това е единственото облекчение.
Някъде в далечината, от километри разстояние, долетя звук на силен пукот и Шоу реши, че всичко свърши. Тялото му се отпусна и той се свлече на пода.
Запита се какво ли следва оттук нататък. Дълъг път надолу по тъмен тунел, преди да стигне до ослепителна светлина? Донякъде се разочарова, че не чуваше музика. Стори му се странно, че все още чувства болка. Ребрата го боляха, гръбнакът му сякаш се печеше на огън. Обезпокоен, отвори очи. Трябваше им малко време, за да дойдат на фокус.
Първите предмети, които различи, бяха чифт каубойски ботуши.
Той премигна, но ботушите останаха на мястото си. Телешка кожа с украса от тегели отстрани, високи токове и заострени върхове. Извърна глава и погледът му падна върху лице с груби черти и очи, които като че ли се усмихваха.
— Кой сте вие?
— Пит. Дърк Пит.
— Странно, не приличате на дявол. — Шоу нито за момент не се бе усъмнил, че в крайна сметка е на път да свърши.
— Някой няма да е на същото мнение. — Мъжът коленичи и провря ръце под мишниците на Шоу. — Хайде, татенце, дай да ти помогна.
— О, боже — промълви раздразнен Шоу, — кога ли хората ще престанат да ме наричат „татенце“!
51.
Глай лежеше като мъртъв. Ръцете му бяха безжизнено разперени, краката — извити навън и леко сгънати. Приличаше на спукан балон.
— Как успяхте да го направите? — попита Шоу.
Пет държеше много голям гаечен ключ.
— Това служи еднакво добре за завъртане на болтове и за пробиване на черепи.
— Мъртъв ли е?
— Съмнявам се. Само гюле може да го довърши.
Шоу пое няколко дълбоки глътки въздух и разтри контузените си ръце.
— Много съм благодарен за навременната ви намеса, господин… ъ…
— Името ми е Пит, господин Шоу. И можете да престанете с тази игра. И двамата знаем всичко един за друг.
Шоу превключи съзнанието си от първа на втора скорост. Тъкмо бе извадил късмет, като се избави от един противник, и сега насреща му излезе друг.
— Поемате голям риск, господин Пит. Екипажът ми може да влезе тук всеки момент.
— Ако някой изобщо влезе — отвърна безгрижно Пит, — то това ще е моят екипаж. Докато вие танцувахте валс с тая ходеща маса мускули, екипажът ви беше прибран на сигурно място в машинното отделение.
Пит пъхна инструмента в страничния джоб на непромокаемото си яке и седна.
— Всички бяха много отзивчиви. Но предполагам, така се държат хората, когато виждат пред себе си автоматичен пистолет.
По гърба на Шоу полазиха болезнени тръпки. Той стисна устни и лицето му пребледня. Направи няколко опита да се наведе, но те само влошиха положението му.
Пит го наблюдаваше.
— Предлагам ви да отидете да си прегледате костите, след като уведомите МИ-6 за последните събития.