Един от неговите съветници му предложи да не крие превръзките си, за да породи съчувствие сред обществеността. Сарвьо обаче не си служеше с трикове за привличане на вниманието. Това не беше по вкуса му.
Болката в хълбока му беше мъчителна. Ръцете му, сковани от чуждата тъкан, пламваха от болка всеки път, когато се опиташе да ги раздвижи. Беше благодарен, че множеството и репортерите бяха доста далеч, за да видят как по лицето му се стича пот, докато се усмихваше със стиснати устни и махаше в отговор на поздравленията им.
Колата мина през портала и спря пред стълбището. Даниел се втурна към входната врата и я отвори.
— Добре дошъл у дома, Шарл…
Думите й заседнаха в гърлото, когато видя измъченото му лице, запечатало дълбоко бледността на страданието.
— Помогни ми да вляза вътре — промълви той.
— Да извикам някой от охраната…
— Не! — рязко я прекъсна той. — Не искам да ме смятат за инвалид.
Той се извъртя на задната седалка и спусна крака на земята; постоя за миг така — половината му тяло в колата, половината извън нея — за да укроти болката, после обви с едната си ръка кръста на Даниел и олюлявайки се, се изправи на крака.
Тя едва не падна от тежестта му. Напрегна всичките си сили, за да го поддържа прав. Докато изкачваха едва-едва стълбите, Даниел чувстваше как болката струи от него. На прага на вратата той се обърна, пусна известната си усмивка на група репортери, скупчени на алеята за коли, и им направи знак с вдигнати палци.
Веднага щом вратата се затвори след него, желязната му воля отслабна и той започна да подгъва колене. Един полицай от охраната избута Даниел и обгърна с ръка раменете му. Ненадейно се появиха лекар и две медицински сестри и всички заедно внимателно го пренесоха по стълбите до стаята му.
— Лудост е от ваша страна да се правите на герой — смъмри го лекарят, след като настани министър-председателя в леглото. — Фрактурите ви изобщо не са зараснали още. Можехте да си нанесете сериозна вреда и да забавите възстановяването си.
— Поех малък риск, за да уверя хората, че водачът им не е вегетиращ човек — усмихна се вяло Сарвьо.
Даниел влезе и приседна в края на леглото.
— Ти наложи схващанията си, Шарл. Не е нужно да се престараваш.
Той целуна ръката й.
— Искам прошка от теб, Даниел.
Тя го погледна смутена.
— Прошка ли?
— Да — потвърди той съвсем тихо, за да не чуят другите в стаята. — Подцених духа ти. Винаги съм гледал на теб като на богато дете, чиято единствена цел в живота е да се поддържа много красиво и да се отдава на мечтите на Пепеляшка.
— Струва ми се, че не те разбирам… — подхвана тя плахо.
— Докато отсъствах, ти зае мястото ми и пое юздите на управлението с достойнство и решителност — каза той искрено. — Доказа напълно, че Даниел Сарвьо наистина е първата дама на страната.
Изведнъж на Даниел й стана тъжно за него. В някои отношения той беше прозорлив, в други, изглеждаше наивен. Едва сега бе започнал да оценява способностите й. И все пак нейните желания напълно му убягваха. Той не можеше да осъзнае, че тя е една илюзия, не можеше да предположи до каква степен го е мамила.
Докато разбере, мина й през ума, ще е станало много късно.
Сарвьо, облечен с халат, седеше на дивана и гледаше телевизия, когато Анри Вийон влезе в стаята му по-късно същата вечер. На екрана се виждаше коментатор на новините, застанал насред улица „Квебек“, заобиколен от огромна тълпа от приветстващи хора.
— Благодаря ти, че дойде, Анри.
Вийон гледаше в телевизора.
— Свърши се — каза той тихо. — Референдумът за пълна независимост приключи. Квебек е вече нация.
— И сега започва хаосът — отбеляза Сарвьо, натисна бутона за изключване и екранът потъмня. Обърна се към Вийон и му посочи кресло да седне. — Какво е твоето мнение?
— Сигурен съм, че преходът ще мине гладко.
— Прекомерен оптимист си. Докато не се проведат общи избори за съставяне на ново правителство, в парламента на Квебек ще цари бъркотия — златна възможност за СКО да излезе от клоаката си и да се впусне в мощна игра. — Той поклати тъжно глава. — Смъртта на Жюл Герие не можеше да се случи в по-неподходящо време. Двамата с него работихме по въпроса как да подравним пътя. Сега… не знам.