Шоу не понесе гледката. Взе оптичния уред и се отдалечи с тежка стъпка от брега, продължавайки да чува дълбокия тътен на експлозията, отекващ в ушите му.
57.
По необясними причини „Ошън венчърър“ не се предаваше.
Може би двойният корпус, построен специално, за да разсича ледове, спаси кораба. Много от външните плочи бяха смачкани, спойките — разкъсани, килът — усукан. Щетите бяха значителни и сериозни и все пак корабът оцеля.
Пит бе видял падането на дерик-крана. Стоеше и гледаше като вцепенен през счупените прозорци на командния пункт, после прекрачи прага и олюлявайки се, се доближи до командното табло на Хоукър; чувството му за равновесие му подсказваше, че има проблем с очите. Палубата се накланяше под ъгъл от трийсет градуса.
Първата му мисъл бе изпълнена с мрачното предчувствие, че корабът е сериозно повреден. Веднага след това дойде друга, още по-болезнена мисъл — какво ли е станало с водолазите около потъналия параход след взрива. Той тръсна глава, за да прочисти мъглата в съзнанието си и тъпата болка, която се опитваше да се върне отново в главата му. Обмисли логичната последователност на стъпките, които трябваше да предприеме. После започна да действа.
Грабна телефона и се обади на главния инженер. Близо минута измина, преди да чуе в отговор безличен глас, зашеметен от шок.
— Машинно отделение.
— Мец, ти ли си?
— Говори по-високо, едва те чувам.
Пит веднага предположи, че за мъжете на долната палуба и в машинното отделение грохотът и ударната вълна положително са били оглушителни. Той извика в мембраната:
— Мец, ти ли си?
— Да, така е по-добре — отвърна Мец с метален монотонен глас. — Какво става, по дяволите?
— Предполагам, само предполагам, че долу стана експлозия.
— Проклятие! Помислих, че канадците са изстреляли торпедо в нас.
— Докладвай ми за повредите.
— Имам чувството, че тук работя под стотици течащи кранове. Водата шурти отвсякъде. Съмнявам се, че помпите ще смогнат да я изхвърлят. Това е всичко, което мога да ти кажа, докато не проверя корпуса.
— Има ли ранени?
— Запремятахме се на всички страни като пияни гимнастици. Мисля, че Джексън има счупено коляно, а Гилмор пукнат череп. Освен това налице са спукани тъпанчета и сума ти натъртвания.
— Обаждай ми се на всеки пет минути — нареди му Пит. — И каквото и да правиш, не изключвай генераторите.
— Не е нужно да ми напомняш. Живи ли са те, и ние сме живи.
— Това имах предвид.
Пит затвори телефона и обезпокоен се огледа за Хайди. Над нея се бе надвесил Гън и подпираше с ръце главата й. Тя лежеше свита до масата за морските карти в полусъзнание и гледаше с празен поглед левия си крак. Той беше извит под неестествен ъгъл.
— Странно — прошепна Хайди. — Дори малко не ме боли.
Болката ще дойде, помисли си Пит. От шока лицето й вече побеляваше като брашно. Той взе ръката й.
— Лежи спокойно, докато донесем носилка.
Прииска му се да й каже още нещо, да я утеши, но нямаше време. Обърна се, когато чу измъчения глас на Хоукър.
— Командното табло не работи — Хоукър се мъчеше да се съвземе; взе прекатурения на пода стол и загледа като втрещен тъмното командно табло и тъмните монитори.
— Тогава се постарай да го оправиш — тросна му се Пит. — Трябва да разберем какво стана с подводния екип.
Той взе чифт наушни слушалки и се представи на всички работни помещения. На палубите и под тях техниците и инженерите на НЮМА започнаха да възвръщат сетивата си и да се щурат като побъркани, за да спасят кораба си. По-сериозно пострадалите бяха откарани в помещението за болни, където скоро запълниха леглата и бяха настанени в коридора. Онези, които нямаха спешни задължения, започнаха да разчистват останките от дерик-крана и да запълват пукнатините в корпуса, затънали до кръст в нахлулата ледена вода. Бързо бе съставен нов екип от водолази, който да се спусне долу.
Докато Пит ръководеше възстановителните работи, съобщенията валяха едно след друго. Все още стъписаният радист се обърна към него:
— Току-що пристигна едно от капитана на „Финикс“. Иска да знае дали имаме нужда от помощ.