Първи офицер Шигахару Сакай излезе от кормилната рубка, застана до капитана, потисна прозявка и разтри зачервените си очи.
— Май си имал забавна нощ на брега? — подметна с усмивка Юбари.
Сакай смотолеви неясен отговор и смени темата.
— Добре че не хвърлихме котва в Сидни — каза той и посочи с брадичка към флотилия от едномачтови платноходи, които се надпреварваха в оградено от шамандури трасе на километър и половина от лявата носова част.
— Да, казаха ми, че през почивните дни тук движението е толкова натоварено, че можеш да преминеш на отсрещния бряг на реката, стъпвайки по яхтите.
— Да поема ли мостика, капитане, докато вие се наслаждавате на обяда?
— Благодаря ти — отвърна Юбари, гледайки право напред, — но предпочитам да остана тук, докато стигнем залива. Можеш обаче да поръчаш на стюарда да ми донесе купа макарони с патешко месо и една бира.
Сакай тръгна да изпълни заръката, но се спря и посочи към долното течение на реката.
— Задава се или някой смелчага, или някой побъркан.
Юбари беше вече забелязал водосамолета и го проследяваше с възхищението, което изпълваше мъжете от високите скорости.
— Сигурно е стигнал деветдесет възела.
— Ако се блъсне в някой от платноходите, едва ли ще остане парче, за да се издялат чифт пръчици за храна.
Юбари скочи на крака.
— Глупакът се насочва право към тях!
Водосамолетът се вряза във флотилията платноходи като койота в рояк пилци. Шкиперите бясно започнаха да обръщат лодките си във всички посоки и тъй като се отклониха от посоката на вятъра, платната им изведнъж увиснаха и започнаха неудържимо да плющят.
Неизбежното дойде, когато водосамолетът се блъсна в носа на една от яхтите и отнесе бушприта й, но пък загуби преградата си срещу вятъра. После продължи по пътя си, оставяйки флотилията, пръсната на всички страни, да се клатушка тромаво в пенестата му диря.
Юбари и Сакай се изумиха още повече от странното и безразсъдно поведение на водосамолета, когато той направи широк завой и се насочи към „Хонджо Мару“. Малкият бързоходен плавателен съд сега беше толкова близо, че двамата видяха ясно фигурата, приведена над кормилото в пилотската кабина.
В следващия миг забелязаха, че водачът е ранен — явно беше станало, когато бушприта откъсна преградата срещу вятъра.
Нямаше време да се издават команди, нито да се подават звукови сигнали — Юбари и Сакай не можеха да направят нищо, освен да гледат вцепенени от безсилие като пешеходци, станали свидетели на пътно произшествие на улицата, безпомощни да го предотвратят.
Двамата неволно се наведоха, когато водосамолетът се блъсна челно в левия бимс на „Хонджо Мару“ и веднага избухна в ослепителни бензинови пламъци. Двигателят изхвръкна от рамата си високо във въздуха, завъртя се няколко пъти и се стовари върху абордажната кула. Огнени парчета се пръснаха върху кораба като шрапнел от бомба. Няколко от прозорците на кормилната рубка се счупиха. В продължение на секунда-две отломки продължиха да се сипят като дъжд върху кораба и да цопват в реката.
Като по чудо никой на борда на контейнеровоза не бе ранен. Юбари даде команда „стоп машини“. Беше спусната лодка, за да провери кърмовата част, където от дъното изтичаше петрол и се разстилаше върху ниските вълни.
От водача на водосамолета намериха само едно обгорено кожено яке и чифт счупени защитни очила.
59.
Следобедът се точеше, в настроението на екипажа на „Ошън венчърър“ започна да се прокрадва предпазлив оптимизъм. От „Финикс“ и „Хюрън“ на борда му се изсипваше постоянен поток от хора и съоръжения. Много скоро запасните помпи овладяха нахлуването на водата в долните палуби. Веднага щом останките от дерик-крана бяха разчистени, кренът бе намален до деветнайсет градуса.
Повечето от сериозно ранените, включително Хайди, бяха прехвърлени в по-просторното болнично помещение на „Финикс“. Там Пит посрещна Хайди върху носилката.
— Не се разходихме достатъчно по вода, нали? — каза той и махна кичур пепеляворуса коса от очите й.
— Въпреки това не бих пропуснала този случай за нищо на света — отвърна тя бодро.