Той се наведе и я целуна.
— Ще дойда да те видя веднага щом мога. — После се обърна и се качи по наклонената стълба в командния пункт.
На вратата го чакаше Руди Гън.
— Един от водолазите с ДЖИМ-а бил забелязан да се носи надолу по течението на реката — каза той. — „Хюрън“ е спуснал лодка да го изтегли дотук.
— Някакви вести от другия водолазен екип?
— Ръководителят им, Арт Дънинг, докладва преди минута. Още не са намерили камерата, но каза, че центърът на взрива е бил около носа на „Емприс“. Целият бушприт е разбит. Загадката е: откъде се взеха експлозивите?
— Били са поставени, преди да дойдем — отвърна Пит замислен.
— Или след това.
— Няма начин количество, което да причини подобно опустошение, да е било промъкнато през охранителния ни обръч.
— Оня гадняр Шоу е пробил системата ни.
— Наведнъж, може би, но да са били влачени толкова тежки контейнери с подводни експлозиви на няколко пъти, не. Сигурно са ги складирали в носовата част на „Емприс“, докато решат на колко места на парахода да ги поставят, за да причинят още по-голямо разрушение.
— И да го вдигнат във въздуха, заедно с договора, преди да сме се задали на хоризонта.
— Но ние се зададохме по-рано и им объркахме разписанието. Затова ни откраднаха сондата. Изплашили са се, че тя ще открие тайния склад.
— Нима до такава степен е искал да ни попречи Шоу, че е бил готов и на масово убийство?
— Тъкмо това ме смущава — призна Пит. — Не ми приличаше на касапин.
Пит отмести поглед и видя главния инженер Мец да влиза бавно в командния пункт. Приличаше на човек, който щеше всеки миг да се свлече на пода. Лицето му бе изпито и мършаво, целите му дрехи бяха вир-вода и от него лъхаше миризма на дизелово гориво.
— Представяте ли си? — усмихна се той уморено. — Нашето приятелче ще се справи. „Венчърър“ съвсем не е в предишното си състояние, но уверявам ви, той ще ни прибере у дома.
Това беше най-добрата новина, която Пит чуваше след експлозията.
— Нима сте спрели наводняването?
Мец кимна.
— От един час насам смъкнахме нивото на водата с двайсет сантиметра. Веднага щом можеш да освободиш няколко водолази, ще мога да запуша отвън най-опасните пробойни.
— „Хюрън“! — възкликна разтревожен Пит. — Можеш ли да освободиш помпите на „Хюрън“?
— Мисля, че да — отвърна Мец. — Ще се справим и без техните, ще ни бъдат достатъчни нашите съоръжения и тези на „Финикс“.
Пит нямаше повече време за губене. Заобиколи обичайния протокол за връзка по радиото, той изрева в микрофона на наушните си слушалки.
— Клинджър!
Отговорът се забави няколко секунди и когато се чу, гласът прозвуча неясен:
— Здравейте! Говори капитан Немо от „Наутилус“. Край.
— Кой говори?
— Мъжът от „Двадесет хиляди левги под водата“. Нали го помниш? Страхотен филм. Гледах го като малък в Сиатъл. Най-интересната част беше битката с огромната сепия.
Пит трябваше да се отърси от чувството за нереалност, за да схване какво не е наред.
— Клинджър! — извика той и всички глави в командния пункт се обърнаха към него. — Нивото ти на въглеродния двуокис е много високо! Разбра ли? Провери си апарата за пречистване на въздуха. Повтарям: провери си апарата за пречистване на въздуха.
— Ей, какво ще кажеш за това? — отвърна с весел глас Клинджър. — Индикаторът показва, че вдишваме десет процента CO2.
— По дяволите, Клинджър, чуй ме добре! Трябва да понижиш нивото до точка-нула-пет процента. Липсва ти кислород.
— Включих пречиствателя. Нещо да кажеш?
Пит въздъхна с облекчение.
— Задръж го малко по-дълго и задействай локатора си. „Хюрън“ ще дойде всеки момент да те качи на борда.
— Както кажеш — отвърна Клинджър с размекнат глас.
— Докъде стигна течът?
— След два-три часа акумулаторите ще бъдат наводнени.
— Увеличи си притока на кислород. Чу ли? Увеличи си притока на кислород. Ще се видим на вечеря.
Пит се обърна към Гън, но дребният човек бе предугадил мислите му и вече прекрачваше прага.
— Ще направлявам лично от „Хюрън“ изтеглянето на „Сафо I“ — уведоми го той и изчезна от поглед.
Пит погледна през отворените прозорци и видя как една малка стрела на кран в моторна лодка от „Финикс“ повдига един костюм ДЖИМ от водата. Каската висеше свободно и се полюшваше. Трима моряци от „Финикс“ протегнаха ръце, поеха една отпусната фигура и я положиха на палубата. После един от тях погледна към Пит и му направи знак с вдигнати палци.