— Имате ли причина да го подозирате в мръсна игра?
— Откровено казано, не — отвърна Фин. — Но смъртта на известна личност изисква да се обръща строго внимание на подробностите, за да не се стигне до оспорване някой ден. Този случай трябваше да мине по общоприетия ред. За нещастие, Буше спъна хода на разследването.
— В какъв смисъл?
— Той се кълне, че Анри Вийон посетил Герие въпросната вечер и бил последният, който видял премиери жив.
Лицето на Сарвьо изразяваше пълно объркване.
— Не е възможно! Вийон точно тогава държеше реч по повод откриването на център по изкуствата на стотици километри оттук. Хиляди хора го видяха.
— Дори милиони — вметна Фин. — Събитието се предаваше по националната телевизия.
— Възможно ли е Буше да е убил Жюл и после да е съчинил тази приказка за алиби?
— Не ми се вярва. Ние нямаме никакво доказателство, че Герие е бил убит. Аутопсията е чиста. На Буше не му е нужно алиби.
— Но нали твърди, че Вийон е бил в Квебек. С каква цел?
— Не може да посочи никаква и въпреки това убедеността му е непоклатима.
— Тогава сигурно е халюцинирал — заключи Сарвьо.
Фин се наклони напред.
— Той не е невменяем, господин Сарвьо. Това е уловка. Буше сам поиска да бъде подложен на хипноза и на детектора на лъжата. — Фин пое дълбоко въздух. — Решихме да го изобличим в измама, но резултатите убедително показаха, че той не лъже. Буше казва самата истина.
Сарвьо го гледаше безмълвно.
— Ще ми се да заявя, че канадската полиция има всички отговори, но не е така — призна Фин. — Нашите лаборанти прегледаха цялата къща за следи. С едно изключение всички отпечатъци от пръсти, които са намерили, са на Герие, на Буше, на прислужницата и на готвача. За съжаление обаче, отпечатъците по дръжката на вратата на спалнята са размазани.
— Споменахте за някакво изключение.
— Открихме странен отпечатък от десния показалец върху звънеца на входната врата. Още не сме установили чий е.
— Той няма да докаже нищо — рече Сарвьо. — Може да е на някой разносвач, на пощаджията или дори на някой от вашите хора.
Фин се усмихна.
— Ако беше така, компютърът в отдела ни по установяване на самоличността след две секунди, та дори и по-малко, щеше да има снимка на заподозрян. Не, това не е някой, който е картотекиран при нас. — Той замълча, за да прегледа страница от папката. — Не е безинтересно да се знае, че разполагаме с приблизителните часове, в които неизвестни на нас хора звънят на звънците. Секретарката на Герие, госпожа Моли Сабан, му донесла купа пилешка супа, за да се пребори с настинката. Пристигнала около осем и половина, натиснала бутона на звънеца, предала супата на Буше и си тръгнала. Била с ръкавици, така че следващият гол пръст, който е позвънил, е оставил ясен отпечатък.
— Пилешка супа! — заклати глава Сарвьо. — Вечното универсално лекарство.
— Благодарение на Моли Сабан ние знаем, че някой е идвал в дома на Герие след осем и половина същата вечер, в която е починал.
— Ако приемем за истина думите на Буше, как тогава Вийон може да бъде на две места по едно и също време?
— Нямам представа.
— Следствието приключило ли е официално?
Фин кимна и добави:
— Малко неща бихме спечелили, ако се продължи.
— Искам да се поднови.
Единствената реакция на Фин беше слабо повдигане на едната вежда. После каза:
— Добре ли ви разбрах, сър?
— В края на краищата може и да има нещо в разказа на Буше — продължи Сарвьо и му подаде над бюрото доклада на Шоу. — Току-що получих това от агент на английските тайни служби. Намеква се за връзка между Анри Вийон и известен убиец. Разберете дали има такава вероятност. Освен това искам вашите хора да направят нова аутопсия.
И другата вежда на Фин отскочи нагоре.
— Получаването на заповед за ексхумация ще наведе на мисълта за нещо нередно.
— Няма да има заповед за ексхумация — отсече Сарвьо.
— Разбирам, господин премиер — схващайки накъде бие Сарвьо. — Работата ще се извърши под пълна тайна. Лично аз ще се заема с подробностите.