Той си сложи нов чифт ръкавици и отиде до „мършата“, както се изразяваше понякога. За трети път този следобед се зае отново да огледа внимателно устата отвътре. Всичко си беше както трябва — никакви наранявания, никаква бледност по вътрешните страни на устните.
Още една задънена улица!
Той се върна при бюрото си и се отпусна унил на стола, сложи ръце в скута и заби празен поглед в пода. После, с крайчеца на окото, забеляза леко тъмнеещо петънце върху палеца на едната ръкавица. Неволно го изтри с къс хартия, върху която остана мазна розова следа.
Той бързо отиде до Герие и се наведе отново над него. Много внимателно избърса с хавлиена кърпа вътрешността на устните и венците отвън. След това ги огледа под микроскоп.
— Ама че находчивост! — възкликна той на висок глас, сякаш говореше на трупа. — Изключителна находчивост!
Сарвьо се чувстваше извънредно уморен. Позицията му за ненамеса в искането за независимост на Квебек бе посрещната с бурно неодобрение от партията му и от англоговорещите привърженици на целостта на Канада. Членовете на парламента от крайморските провинции особено се възмутиха, че е разкъсал националното единство. Гневът им бе очакван. С новата квебекска нация те щяха да бъдат изолирани от останалата Канада.
Както седеше в кабинета си и отпиваше от питието си, опитвайки се да прогони събитията през деня, телефонът иззвъня. Секретарката му съобщи, че го търси комисар Фин от главното управление на полицията.
Той въздъхна и зачака да чуе превключването на линията.
— Господин Сарвьо?
— На телефона.
— Убийство е — каза без заобикалки Фин.
— Имате ли доказателства?
— Извън всякакво съмнение.
Сарвьо стисна здраво слушалката. Господи, помисли си той, кога ли ще свърши всичко това?
— Как е станало?
— Премиерът Герие е бил задушен. Убиецът се оказа много изобретателен. Използвал е театрален грим, за да заличи следите. След като вече знаехме какво да търсим, намерихме следи от зъби в калъфката на възглавницата.
— Ще продължите ли да държите Буше под наблюдение?
— Не е необходимо — отвърна фин. — Докладът на английското разузнаване се оказа съвсем навременен. Отпечатъкът от пръст на входния звънец съвпада с десния показалец на Фос Глай.
Сарвьо затвори очи. Трябва да погледна нещата в дълбочина, рече си той наум.
— Как е възможно Буше да сбърка Глай с Вийон?
— Не мога да знам. Но ако се съди по снимката в доклада, има известна прилика. Вероятно гримът върху Герие ще се окаже ключът. Щом Глай успя да заблуди нашите патолози, значи е специалист по гримирането и се е преобразил така, че да прилича досущ на Вийон.
— Говорите за Глай така, сякаш е жив.
— Това ми е навик, докато не видя трупа — отвърна Фин. — Искате ли да продължим разследването?
— Да, но при пълна секретност — каза Сарвьо. — Можете ли да разчитате на вашите хора да си мълчат?
— Напълно — увери го Фин.
— Дръжте Вийон под пълно наблюдение и върнете Герие в гроба му.
— Ще имам грижата.
— И още нещо, комисар.
— Да, сър?
— Отсега нататък ми докладвайте лично. Има начин телефоните да бъдат подслушвани.
— Разбрано. Ще бъда при вас много скоро. Довиждане, господин премиер.
Няколко секунди след като Фин затвори, Сарвьо продължи да държи слушалката. Възможно ли е Анри Вийон и изплъзващият се водач на СКО да са едно и също лице, запита се той. И оня Фос Глай — защо ли е трябвало да се маскира като Вийон?
Отговорите валяха в продължение на час и той вече не се чувстваше уморен.
63.
Добре поддържаният служебен реактивен самолет, украсен с аквамаринените цветове на НЮМА, кацна с пронизителен вой на лентата за приземяване и бавно спря на пет-шест метра от мястото, където чакаха Сандекър и Мун. Вратата със стълба на пътническото отделение се отвори надолу и оттам слезе Пит. Носеше с две ръце голям алуминиев контейнер.
Очите на Сандекър се изпълниха със загриженост, когато видя изпитото лице и бавния, несигурен ход на човек, който дълго време е бил подлаган на пълно изтощение. Той пристъпи напред и прегърна Пит, а Мун пое кутията.
— Изглеждаш ужасно. Кога за последен път си спал?
Пит го погледна с безжизнени очи.