Пит караше механично по обратния път към „Де Сото“. Една мисъл надделяваше над другите, мисъл, на която не бе обърнал внимание. Отначало я бе отхвърлил, но тя не му даваше мира. Накрая се оформи напълно и доби смисъл.
Той спря до телефонна будка на паркинга пред един супермаркет и позвъни във Вашингтон. Чу се сигнал и след малко по линията се разнесе сърдит глас:
— Сандекър слуша.
Пит не си направи труда да се представи.
— Имам молба.
— Изстрелвай я.
— Трябва ми балон за повдигане на съоръжения.
— Я повтори.
Пит почти си представи как устните захапаха по-здраво края на пурата.
— Балон за повдигане на съоръжения. Трябва да го получа до утре предобед.
— За какво ти е притрябвал?
Пит пое дълбоко въздух и му обясни.
67.
Вийон изви служебния реактивен самолет наляво, за да заобиколи един следобеден кълбест облак. Даниел наблюдаваше през прозореца на втория пилот как килимът от канадски борове се изплъзва под тях.
— Толкова е красиво! — каза тя.
— Човек пропуска тази гледка от пътническите самолети — отбеляза Вийон. — Те летят толкова високо, че не можеш да се насладиш на подробностите.
Даниел беше облечена в тъмните тонове на синьото — плътно прилепнал по тялото пуловер и памучна трикотажна пола, която обгръщаше коленете й.
— И новият ти самолет е красив.
— Подарък ми е от заможни поддръжници. Правото на собственост не е на мое име, разбира се, но никой не се докосва до него освен аз.
Двамата замълчаха за известно време, докато Вийон поддържаше прав курс над сърцето на парка Лорънтайдс. Около тях, като мънички диаманти в смарагдово гнездо, започнаха да изникват сини езера. Ясно се виждаха малки лодки с рибари, хвърлили мрежи за петниста пъстърва.
Даниел заговори отново:
— Радвам се, че ме покани. Не сме се виждали толкова време.
— Само няколко седмици — каза той, без да я поглежда. — Бях зает с кампанията.
— Помислих си, че може би… може би не искаш да се срещаме повече.
— Откъде ти хрумна подобна мисъл?
— Ами последния път в селската къща…
— Какво е станало? — попита той невинно.
— Тогава не беше особено сърдечен.
Той наклони леко глава, напрягайки се да си спомни. Нищо не изплува в съзнанието му и той сви рамене, приемайки думите й за женска докачливост.
— Извинявай, кой знае какво ми е било на главата.
Той насочи самолета над широко, стръмно крайбрежие и включи на автопилот. После се усмихна.
— Хайде, ще ти се реванширам.
Пътническата кабина се простираше на дванайсет метра до тоалетната. В нея имаше четири кресла и един диван, дебел килим, напълно заредено мокро барче и маса за хранене. Вийон отвори вратата на частното спално отделение и се поклони на широкото два персона легло.
— Съвършеното любовно гнездо — каза той. — Уединено, съкровено и скрито от любопитните погледи.
През прозорците нахлуваше слънчева светлина и обливаше спалните завивки. Даниел се изправи, когато Вийон се приближи с тихи стъпки и й подаде питие.
— Тук няма ли закон, забраняващ това? — попита тя.
— Какво ще кажеш за секс на хиляда и петстотин метра?
— Не — отвърна тя между две глътки „Блъди Мери“. — Нима ще оставиш самолета да кръжи два часа, без да има някой в пилотската кабина?
— Значи ми отказваш?
Тя се просна изкусително по гръб върху широкото легло.
— Вече виждам заглавията във вестниците: „Новият президент на Квебек хванат в летящ публичен дом“.
— Още не съм президент — разсмя се Вийон.
— След изборите ще бъдеш.
— Те са чак след шест месеца. Много неща могат да се случат дотогава.
— Анкетите сочат, че ти си печелившият кандидат.
— А Шарл какво казва?
— Той вече нищо не говори по тия въпроси.
Вийон седна на леглото и леко прокара пръст по корема й.
— Сега, след като парламентът му връчи вот за недоверие, властта му се изпари. Защо не го напуснеш? Нещата ще станат по-лесни за нас.
— По-добре е да остана на негова страна още малко. Все още има доста неща да науча за значението на Квебек.