— Значи сега е мой ред.
Президентът потвърди с глава.
— Искам ти и твоят персонал да подберете и организирате влиятелни канадци, които виждат нещата така, както ги виждам аз.
Мърсиър попи с носна кърпа избилите по лицето му капки пот.
— Боже господи! Ами ако това нещо даде обратен резултат и непосредствено след него вие обявите национален банкрут… — Той остави края на изречението да увисне във въздуха.
— Това няма да стане — мрачно отвърна президентът.
— Може би отивате твърде далеч.
— Но ако планът бъде приет, дори принципно, помисли какви възможности се откриват.
— Първият признак ще се яви, след като го изложите пред Канадския парламент в понеделник.
— Да, тогава именно ще го разкрия.
Мърсиър остави папката на масата.
— Заслужавате поздравления, господин президент. Когато си мълчахте и отказвахте да се намесите в призива на Квебек за независимост, реших, че допускате огромна грешка. Едва сега започвам да разбирам, че подходът ви съвсем не е бил толкова безумен, колкото изглеждаше.
— Ние отворихме само първата врата към дълъг коридор — каза философски президентът.
— Не смятате ли, че прекалено много разчитате на намирането на Северноамериканския договор?
— Да, мисля, че си прав. — Президентът се загледа през прозореца с гледка към Вашингтон, без да вижда нищо. — Но ако до понеделник стане чудо в река Хъдсън, може и да се сдобием с предимството да направим ново знаме.
69.
Балонът за повдигане на съоръжения напълно отговаряше на името си — представляваше вертолет, способен да повдига обемиста апаратура до покрива на високи сгради, както и да пренася тежки съоръжения над реки и планини. Тънкото му тяло се заостряше към опашката и достигаше дължина 32 метра, а колесникът му стърчеше надолу като два прави дънера.
За мъжете на обекта на спасителната операция неугледният летателен апарат приличаше на богомолка с чудовищни размери, излязла от японски научнофантастичен филм. Те го гледаха прехласнати как лети на шейсет метра над реката и огромните перки на витлото му разпенваха до бяло водата от бряг до бряг.
Странната гледка се подсилваше от клинообразното тяло, което висеше от търбуха на балона. С изключение на Пит и Джордино екипът на НЮМА виждаше за първи път „Леско“.
Пит започна да напътства операцията по спускането по радиото и даде нареждане на пилота да свали товара си редом до „Де Сото“. Много бавно балонът спря да се движи напред и увисна за няколко секунди неподвижен, изчаквайки „Леско“ да престане да се люлее като махало. После двете товарни въжета бяха развити, за да спуснат подводния изследователски апарат в реката. Когато опъването се разхлаби, кранът на „Де Сото“ се изви над единия борд и по стълбичката на отвесната страна на корпуса се качиха водолазите. Те откачиха куките на въжетата и освободеният от товара си балон направи широк полукръг, за да поеме по обратния път над реката.
Всички се струпаха край бордовата ограда, заплеснати по „Леско“, и се питаха какво ли е предназначението му. Изведнъж, като добавка към почудата им, капакът на един от люковете му се отвори с трясък и оттам се показа глава, чиито подпухнали очи измериха с поглед удивените зяпачи.
— Къде, по дяволите, е Пит? — изкрещя нашественикът.
— Тук съм! — извика в отговор Пит.
— Познай какво намерих!
— Друго шише с лекарство против ухапване от змия в леглото.
— Как позна? — разсмя се Сам Куейл.
— Ласки с теб ли е?
— Долу е, подготвя механизмите за работа в плитки води.
— Поели сте риск, като сте пътували вътре през целия път от Бостън дотук.
— Сигурно, но пък спестихме време, като активизирахме електронните системи по време на полета.
— Кога най-рано ще бъдете готови да се спуснете под вода?
— След един час.
До Джордино застана Чейс и го попита:
— Какво е това механично изчадие?
— Ако знаеше колко струва — отвърна Джордино с невъзмутима усмивка, — нямаше да го наричаш с такова противно име.
Три часа по-късно „Леско“ запълзя бавно по речното дъно, а горните му люкове къдреха водата на три метра под повърхността й. Напрежението вътре едва се издържаше, когато корпусът му минаваше опасно близо до назъбените парчета на моста.