— Да — отвърна Шоу. — Ще ми трябват две седмици, за да си оправя някои лични неща.
Симс махна с ръка.
— Самолетът ви излита след два дни. Всичко е уредено. Успешен лов!
Лицето на Шоу се напрегна.
— Значи сте бил адски сигурен в мен.
Устните на Симс се разтеглиха в широка усмивка.
— Заложих на един стар боен кон, който копнее за още една битка.
Сега беше ред на Шоу да се усмихне. Но нямаше да си тръгне оттук, оставяйки впечатлението, че е безразличен човек.
— Тогава защо беше цялата тази тайнственост?
Симс се стегна. Лицето му издаваше, че е изпаднал в затруднено положение. Не отговори.
— Що за маскарад е това! — с рязък тон продължи Шоу. — Тази сграда не се ползва от години. Можехме спокойно да се срещнем на някоя пейка в парка.
— Толкова ли е очебийно? — попита с тих глас Симс.
— Оставаше и да пуснете таен знак по пощата.
Симс сви рамене.
— Може би стигнах до крайности, но американците имат странен начин да научават какво става в средите на английското разузнаване. Освен това беше необходимо да установя дали все още имате силни възприятия.
— Един вид тест.
— Както искате го наречете. — Симс се изправи на крака и заобиколи писалището. Подаде ръка на Шоу. — Искрено съжалявам, задето обърках личните ви планове. Обикновено не се оставям да завися от някого, който не е вече в разцвета на силите си, но в момента съм слепец в мъгла и единствено във вас ми е надеждата да ме изведете от нея.
Десет минути по-късно бригадният генерал Симс и секретарката му стояха един до друг в асансьора, който слизаше надолу към фоайето. Тя нагласяваше на главата си качулка за дъжд, а Симс изглеждаше потънал в мисли.
— Странен човек — заговори тя.
Симс вдигна поглед.
— Моля?
— Имам предвид господин Шоу. Движи се като котка. Направо ме изплаши, когато се промъкна зад гърба ми, докато го очаквах да слезе от асансьора.
— Нима се е качил по стълбите?
— От деветия етаж — поясни тя. — Разбрах го по светещия бутон на индикаторното табло.
— И добре че го е сторил — отвърна Симс. — По-спокоен съм, като знам, че не е загубил похвата си да избира обиколни пътища.
— Изглежда дружелюбно старче.
Симс се усмихна.
— Това дружелюбно старче е убило над двайсет души.
— Така щеше да ме изхитри.
— Сега ще трябва да изхитри доста хора — смотолеви под носа си Симс, докато изчакваха вратата на асансьора да се отвори. — Той няма представа на какви рискове ще е подложен. Все едно че сме хвърлили горкия човек на акулите.
16.
Един офицер с униформа на Кралските военновъздушни сили пристъпи напред, когато Брайън Шоу мина през паспортната проверка на летището.
— Господин Шоу?
— Да, аз съм Шоу.
— Лейтенант Бъртън-Ангъс, от британското посолство. Извинете, че не ви прекарах през паспортната проверка, но се забавих поради задръстване в движението. Добре дошъл във Вашингтон!
Докато се ръкуваха, Шоу огледа неодобрително униформата му.
— Не сме ли прекалено очебийни?
— Съвсем не — усмихна се Бъртън-Ангъс. — Ако ненадейно се появях на летището в цивилно облекло, някой можеше да си помисли, че се прикривам като шпионин. По-добре е да изглеждам както обикновено.
— Откъде да си взема багажа?
— Няма да е необходимо. Защото за жалост се наложи престоят ви в столичния град да бъде доста съкратен.
Шоу съобрази каква е работата.
— Кога излита следващият ми самолет и за къде пътувам?
— След четирийсет минути продължавате за Лос Анджелис. Ето ви билета и бордната карта.
— Ще си поговорим ли?
— Разбира се. — Бъртън-Ангъс хвана Шоу за лакътя. — Предлагам това да стане, докато се движим между тълпата. Така ще затрудним някой подслушвач, бил той човек или електронен механизъм.
Шоу кимна разбиращо.
— Отдавна ли сте в службата?
— Генерал Симс ме завербува преди шест години. — Бъртън-Ангъс го поведе към щанда за книги в магазина за подаръци. — Вие знаете за участието ми във вашата задача.
— Четох доклада. Вие сте този, който е разкрил първата следа от договора.
— Да, чрез сенатския историк.