— Джак Мърфи.
Бъртън-Ангъс потвърди с глава.
— Имахте ли възможност да измъкнете още информация от него? — попита Шоу.
— Генерал Симс смята, че е по-добре да не го насилваме. Казах на Мърфи, че Лондон няма сведения за договора.
— И той повярва ли ви?
— Няма причина да не ми повярва.
— Значи зачеркваме Мърфи и започваме с някой друг — рече Шоу.
— Причината за заминаването ви за Лос Анджелис — продължи Бъртън-Ангъс — е, че Мърфи е разбрал за договора от една жена, служеща във военната флота, която му поискала справка. Той открил стара снимка и й направил копие. Един от нашите хора претърси кабинета му и намери файла с молбите за справки. Единствената жена на служба във военната флота, чието име се появило във файла, е капитан втори ранг Хайди Милиган.
— Има ли надежда да се доберем до нея?
— Капитан Милиган е свързочник на борда на десантен транспортен плавателен съд, плаващ за Индийския океан. Той потегли от Сан Диего преди два часа.
Шоу се спря.
— След като Милиган е вече далеч, какво ни остава тогава?
— За щастие, на кораба „Арвада“ на Военновъздушните сили на САЩ, е наредено да хвърли котва в пристанището на Лос Анджелис за три дни. Трябвало да се направи някаква модификация на автоматичната кормилна система.
Двамата продължиха да вървят. Шоу гледаше лейтенанта с нарастващо уважение.
— Много добре сте информиран.
— Това е част от работата ми — сви от скромност рамене Бъртън-Ангъс. — Малко тайни имат американците от англичаните.
— Утешителна мисъл.
Бъртън-Ангъс леко поруменя.
— Не е зле да се придвижим към залата за заминаващи пътници. Изходът за отвеждане към самолета ви е номер двайсет и две.
— Тъй като сменям самолет — каза Шоу, — любопитно ми е да узная какви са новите ми инструкции.
— Безспорно — отвърна Бъртън-Ангъс. — Разполагате с приблизително седемдесет и два часа, за да разберете какво знае капитан Милиган.
— Ще ми е нужна помощ.
— След като се настаните в хотела, с вас ще се свърже господин Греъм Хъмбърли, доста заможен посредник при продажби на автомобили „Ролс-ройс“. Той ще ви уреди да се срещнете с капитан Милиган.
— Той ще уреди да се срещна с капитан Милиган — повтори Шоу със саркастичен тон.
— Ами да — отвърна Бъртън-Ангъс, сепнат за миг от явната скептичност на Шоу. — Хъмбърли е бивш британски поданик. Човекът прокарва огромен канал за важни контакти, особено във Военноморските сили на САЩ.
— И двамата с него ще се качим по подвижното мостче на американски военен плавателен съд, развявайки знамето на Обединеното кралство и подсвирквайки си „Британия господства над вълните“, и ще искаме да разпитаме корабен офицер.
— Ако някой може да свърши тази работа, това е само Хъмбърли — каза решително Бъртън-Ангъс.
Шоу дръпна дълбоко от цигарата си и погледна лейтенанта.
— А аз за какво съм? — попита Шоу с ледено безразличие.
— Така, както аз го разбирам, господин Шоу, някога вие сте бил оперативен работник в разузнавателната служба. Познавате добре американците. Хъмбърли от своя страна, смята да ви представи като английски бизнесмен и свой стар приятел от годините му в Кралските военноморски сили, който също е с ранг от военната флота. Естествено, вие сте и на подходяща възраст.
— Звучи логично.
— Генерал Симс не очаква чудеса. Но ние трябва да предприемем нещо. Най-многото, което можем да очакваме от Милиган, е тя да се окаже трамплин.
— И все пак, аз за какво съм?
Бъртън-Ангъс се спря и погледна към телевизионните екрани с разписанията на заминаващите полети.
— Ред е на вашия самолет. Ето ви билетите. Не се притеснявайте за багажа си. За него ще се погрижат.
— Това го предположих.
— А колкото до вас, мисля, че са ви избрали заради отбелязаните в досието ви… как да кажа… успешни взаимоотношения с противоположния пол. Генерал Симс смята това за ценно качество. А и фактът, че капитан Милиган доскоро е имала интимна връзка с адмирал, два пъти по-възрастен от нея, също хвърли зарчето във ваша полза.
Шоу го погледна със смразяващ поглед.
— Това идва да покаже какво трябва да очаквате някой ден, млади момко.
— Не е нищо лично — усмихна се плахо Бъртън-Ангъс.
— Казахте, че сте в занаята от шест години, нали?