След лека вечеря в клуба на армията и военноморските сили той се прибра в апартамента си в Уотъргейт и си наля чаша мляко.
Събу си обувките и тъкмо започна да се отпуска, телефонът иззвъня. Нямаше да се обади, ако не се бе обърнал да види на коя линия го търсят. Червената лампичка на директната линия за НЮМА мигаше тревожно.
— Сандекър слуша.
— Рамон Кинг се обажда, адмирале. Възникна проблем на „Леско“.
— Повреда ли?
— Де да имахме този късмет! — отвърна Кинг. — Системата ни за развивка улови нашественик.
— Напада ли нашия плавателен съд?
— Не.
— Значи е възможно да е някоя от нашите подводници — оптимистично предположи Сандекър.
В гласа на Кинг се долавяше безпокойство.
— Обектът поддържа паралелен курс, разстояние четири хиляди метра. Като че ли хвърля сянка на „Леско“.
— Това не е хубаво.
— Ще имам по-ясна представа за положението, когато компютрите дадат по-подробни анализи за нашия незнаен гост.
Сандекър замълча. Отпи глътка мляко и потъна в размишления. Накрая рече:
— Обади се на охраната и им кажи да намерят Джордино. Искам го за тази работа.
Кинг заговори колебливо:
— Джордино запознат ли е с… ъ-ъ… той знае ли…?
— Знае — увери го Сандекър. — Лично аз го запознах с проекта от самото начало, в случай че се наложи да замести Пит. Не е лошо да се разберете с него. Ще бъда при теб след петнайсет минути.
Адмиралът затвори телефона. Най-големите му страхове започнаха да изплуват на повърхността. Той се загледа в бялата течност в чашата, сякаш можеше да извика зрителна представа на загадъчния плавателен съд, който дебнеше беззащитния „Леско“.
После остави чашата настрана и забърза към вратата, забравяйки, че е по чорапи.
Дълбоко под повърхността на Лабрадорско море, недалеч от най-крайната северна точка на Нюфаундленд, обгърнат в смразяваща тишина, стоеше Пит и изучаваше електронното показание на екрана на дисплея, докато неидентифицираната подводна лодка се движеше покрай външните краища на обхвата на уреда на „Леско“. Изведнъж светна ред от данни и той се наведе напред. Само след миг обаче екранът потъмня, сякаш връзката се загуби.
Бил Ласки, операторът на пулта за управление, се обърна към Пит и поклати глава.
— Съжалявам, Пит, но нашият гост е от срамежливите. Няма да застане на показ, за да го изследваме с локатора.
Пит сложи ръка на рамото на Ласки.
— Пак опитай. Рано или късно той обезателно ще престъпи границата откъм нашата страна.
Пит мина през лабиринта от сложните електронни уреди на командното помещение, стъпвайки безшумно по покрития с гумена изолация под. След това слезе по стълбата на по-долната палуба и влезе в стаичка, не по-голяма от две съединени телефонни будки.
Седна в края на сгъваемото легло, разгърна едно хелиографно копие върху малко писалище и започна да изучава вътрешността на „Леско“.
Подводна уродливост беше най-гальовното определение, което му мина през ума, когато за първи път видя най-усъвършенствания изследователски плавателен съд в света. Той не приличаше на нито един от строените дотогава, чиято цел беше да кръстосват дълбините на моретата.
Компактната форма на „Леско“ граничеше с абсурда. Най-точно можеше да бъде описана като „вътрешната част на самолетно крило, изправено на върха си“ и „команден пункт на подводница, загубила корпуса си“. Казано накратко, той представляваше дебело парче метал, което се движи в изправено положение.
За тази необичайна форма на „Леско“ си имаше причина. Самият замисъл беше огромен скок в подводната технология. В миналото всички механични и електронни системи се строяха съобразно пространствените ограничения на стандартния корпус във форма на пура. Докато алуминиевият кожух на „Леско“ беше построен около компактната система от уреди. Колкото до удобствата на тричленния екипаж, те бяха малко. Плавателният съд се управляваше автоматично и се направляваше от компютърния мозъчен център в главната квартира на НЮМА във Вашингтон, намиращ се на почти пет хиляди километра.
— Какво ще кажеш за малко лекарство, за да изчистим паяжините в очите?
Пит вдигна глава и погледна скръбните, зачервени очи на Сам Куейл, електронния магьосник на експедицията. Куейл вдигна две пластмасови чаши и половинлитрово шише, чието съдържание от бренди едва покриваше дъното му.