— Срамота! — възмути се Пит, едва сдържайки усмивката си. — Знаеш, че разпоредбите на НЮМА забраняват да се употребява алкохол на борда на научноизследователските плавателни съдове.
— Не ме гледай така — отвърна с подправена невинност Куейл. — Намерих това дяволско нещо, или каквото е останало от него, на леглото си. Сигурно някой странстващ работник по конструкцията го е забравил.
— Чудна работа! — възкликна Пит.
Куейл го погледна озадачен.
— Кое?
— Съвпадението. — Пит пъхна ръка под възглавницата и извади стограмово шишенце с уиски „Белс“ и го вдигна. То беше наполовина пълно. — Странстващият работник по конструкцията е оставил подобно нещо и на моето легло.
Куейл се усмихна и подаде чашите на Пит.
— Ако ти е все едно, ще оставя моето за лек срещу ухапване от змия.
Пит наля в двете чаши и подаде едната на Куейл. После седна отново на леглото и бавно заговори:
— Какво е твоето заключение, Сам?
— За нашия неуловим посетител ли?
— За същия — отвърна Пит. — Какво го възпира да се доближи и ни огледа хубаво? Защо му е тази игра на котка и мишка?
Куейл отпи една здравословна глътка уиски и сви рамене.
— Вероятно конфигурацията на „Леско“ не може да се изчисли от системата за разпознаване на подводницата. Няма съмнение, че шкиперът й ще се свърже с командното си в главно управление да пита дали да направи преглед на подводен плавателен съд в неговата патрулна зона, преди да ни спре и ни състави акт задето сме навлезли в чужда територия. — Куейл допи питието си и загледа с копнеж шишето. — Имаш ли нещо против втора глътка?
— Не, пийни си.
Куейл си наля щедра доза.
— Ще се чувствам в по-голяма безопасност, ако успеем да лепнем етикетче с името на тия момчета.
— Те няма да навлязат в обхвата на нашето сканиране. Не мога обаче да разбера едно: как успяват да се движат по точен контур. Имам чувството, че се потапят и издигат към повърхността, за да ни се подиграят.
— Не е някакво чудо — каза Куейл и намръщи лице, когато уискито опари гърлото му. — Техните трансдуктори измерват нашите осезатели. Те знаят, в границите на няколко метра, къде заглъхват сигналите ни.
Пет седна и присви очи.
— Да предположим… само да предположим…
Той не довърши мисълта си. Напусна кабината си почти тичешком, изкачи стълбата и влезе в командния пункт. Куейл отпи още една глътка и го последва. Само че без да тича.
— Има ли промяна? — попита Пит.
Ласки поклати глава.
— Неканените продължават да си играят на криеница.
— Започни бавно да потъмняваш нашите осезатели. Може и да успеем да ги приближим към нас. Стъпят ли в двора ни, нападни ги с всички възможни уреди, които имаме.
— И очакваш да прилъжеш ядрена подводница, управлявана от първокласни професионалисти, с трикове като за детска градина? — не можеше да повярва Куейл.
— Защо не? — простодушно се усмихна Пит. — Залагам противозмийското си лекарство за твоето, че ще се хванат на въдицата.
Куейл го загледа като търговец, който току-що е продал крайбрежен парцел в пустинята Гоби.
— Дадено!
През следващия час те продължиха обичайната си работа. Контролираха уредите и проверяваха съоръженията. Накрая Пит погледна часовника си и махна към Ласки.
— Системите — на разположение — нареди той.
— Системите — в готовност — потвърди Ласки.
— Добре, пипни негодника!
Устройството за данните пред тях се съживи и на екрана се появи изображението на далечина.
Контакт: 3480 метра.
Курс: пеленг едно нула осем.
Скорост: десет морски възела.
— Захапа въдицата! — Куейл не можеше да скрие възбудата в гласа си. — Хванахме го!
Пълна дължина: 76 метра.
Ширина (приблизителна): 10.7 метра.
Предполагаема подводна водоизместимост: 3650 тона.
Мощност: един ядрен реактор с водно охлаждане.
Предназначение: да открива и унищожава противника.
Флаг: САЩ
— Той бил наш! — въздъхна с облекчение Ласки.
— Е, поне сме сред приятели — смънка Куейл.
Пит гледаше напрегнато.