— Още не сме излезли от гората.
— Нашето дебнещо приятелче промени курса си на нула седем шест, увеличава скоростта — предаде данните от екрана Ласки. — Сега се отдалечава от нас.
— Ако не бях запознат с подобно нещо — обади се замислен Куейл, — щях да кажа, че той се готви за нападение.
Пит извърна поглед към него.
— Говори по-ясно.
— Преди няколко години бях член на конструкторски екип, който разработваше подводни оръжейни системи за военноморските сили. Тогава научих, че подводницата изтребител захожда бързо към фланга и се отклонява от целта, преди да изстреля торпедо.
— Все едно че стреляш през рамо с барабанния си револвер в някой негодник, както препускаш в галоп, напускайки града.
— Добро сравнение — призна Куейл. — Съвременното торпедо е натъпкано с ултразвукови, топлинни и магнитни датчици. Изстреляно веднъж, то подгонва целта с безбожна упоритост. Ако я пропусне първия път, започва да кръжи около нея, докато направи контакт. Ето защо разбере ли майката подводница, че целта има оръжие със същия капацитет като нейния, отрано се отдалечава от мишената и се измъква.
По лицето на Пит се изписа загриженост.
— На какво разстояние сме от дъното?
— На сто и трийсет метра — отговори Ласки.
Пит изобщо не можеше да свикне с метричната система. По навик изчисли показанието на около 750 фута.
— А профилът какъв е?
— Изглежда неравен. Има оголени скали, някои от които достигат височина петнайсет метра.
Пит се приближи до масичката на стереоуреда и огледа една карта на морското дъно. После каза:
— Превключи на претоварване и ни спусни.
Ласки го погледна учудено.
— В командния пункт на НЮМА няма да им се хареса, че срязваме юздите им.
— Ние сме тук, а Вашингтон е на четири хиляди и осемстотин километра от нас. Смятам, че е най-добре ние да направляваме плавателния съд, докато разберем пред какво сме изправени.
Куейл изглеждаше смутен.
— Ама ти нали не мислиш сериозно, че ще бъдем нападнати?
— Докато съществува един процент вероятност, нямам намерение да я пренебрегна. — Пит кимна към Ласки. — Спускай ни. Да се надяваме, че ще можем да се загубим в геологията на морското дъно.
— Ще ми трябва хидролокатор, за да не заора в някоя скала.
— Поддържай автоматично съпровождане на подводницата — нареди му Пит. — Използвай прожекторите и телевизионните монитори. Ние ще гледаме с невъоръжени очи.
— Това е лудост — обади се Куейл.
— Да не мислиш, че ако се движехме близо до бреговете на Сибир, руснаците ще се поколебаят да ни сритат там, където най-боли?
— Света Богородице! — ахна Ласки.
Пит и Куейл се смразиха на място и очите им изведнъж се изпълниха със страха на преследвани хора, когато зачетоха светещите зелени букви на екрана на дисплея.
Аварийно обстоятелство: КРИТИЧНО.
Нов контакт: пеленг едно девет три.
Скорост: седемдесет морски възела.
Състояние: предстоящо сблъскване.
Време до контакта: една минута, единайсет секунди
— Стана тя, каквато стана! — прошепна Ласки с поглед на човек, видял гроба си. — Те са изстреляли торпедо в нас.
Джордино можеше едва ли не да надушва предстоящото и когато нахълта в командния пункт, го видя в очите на доктор Клайн и адмирал Сандекър.
Нито един от двамата мъже не помръдна, дори не отмести поглед към влизащия смугъл, дребен италианец. Цялото им внимание бе съсредоточено в огромния електронен екран, заемащ цяла една стена. Джордино бързо хвърли поглед и осмисли показанието за надвисналата опасност.
— Обърнете посоката им на движение напред — рече той със спокоен глас.
— Не мога — вдигна безпомощно ръце Кинг. — Те са превключили на претоварване.
— Тогава им го кажете! — внезапно повиши глас Джордино.
— Няма начин. — Думите на Сандекър прозвучаха напрегнато и глухо. — В телефонната връзка от свързочния спътник има срив.
— Направете връзка чрез компютрите.
— О, да — смънка Кинг и в очите му се появи слаб проблясък на разбиране. — Все още мога да командвам изхода им на данни.
Докато Кинг говореше в уреда, който препредаваше съобщението към „Леско“, Джордино наблюдаваше екрана и броеше секундите на курса на торпедото.