— Пит те е очаквал — отбеляза Сандекър, посочвайки с брадичка към екрана. И тримата изпитаха кратко облекчение, когато настъпателната скорост на работещия под вода съд започна да намалява.
— Десет секунди до контакта — съобщи Джордино.
Сандекър грабна телефона и закрещя, разтрепервайки дежурната телефонистка.
— Свържете ме с адмирал Джо Кемпър, началника на военноморските операции!
— Три секунди… две… една…
В стаята настъпи мъртва тишина; всеки се страхуваше да продума, пазеше се да не бъде първият, изрекъл думи, които може би щяха да станат епитафия на подводния плавателен съд и екипажа му. Екранът остана черен. После индикацията отново се появи.
— Не улучи — въздъхна тежко Кинг. — Торпедото мина на деветдесет метра зад него.
— Магнитните датчици нямат силно действие върху алуминиевия корпус на „Леско“ — отбеляза Сандекър.
— Торпедото прави кръг за втори опит — съобщи Кинг.
— Каква му е траекторията?
— Изглежда, следва прав път.
— Предайте им да обърнат „Леско“ странично, под ъгъл на хоризонталната плоскост и да поддържат кила по посока на торпедото. Така ще се намали площта на удара.
Сандекър влезе във връзка с един от помощниците на Кемпър, капитан трети ранг, който му съобщи, че началникът на военноморските операции си е легнал и той не можел да го безпокои. Все едно че помощникът хвърли масло в огъня.
— Чуй ме добре, синко — заговори Сандекър със заплашителния си тон, с който бе добре известен. — Случайно съм самият адмирал Джеймс Сандекър от НЮМА и въпросът е спешен. Най-настойчиво ти препоръчвам да доведеш Джо до телефона или в противен случай следващото ти дежурство ще бъде на метеорологичната станция на връх Еверест. А сега, бегом!
След малко прозяващият глас на адмирал Кемпър долетя неясно по телефона.
— Джим? Какъв, по дяволите, е проблемът?
— Ваша подводница току-що нападна един от моите научноизследователски плавателни съдове.
Кемпър остана като гръмнат.
— Къде?
— На десет мили от островите Бътън в Лабрадорско море.
— Това са канадски води.
— Нямам време за обяснения — каза Сандекър. — Трябва да наредиш на вашата подводница да саморазруши торпедото си, преди на главите ни да се е стоварила една безсмислена трагедия.
— Остани на линията — каза Кемпър. — След малко ще ти се обадя.
— Имаме само пет секунди — провикна се Джордино.
— Кръгът се стеснява — допълни Кинг.
— Три секунди… две… една…
Докато чакаха, изпитаха чувството, че следващият интервал се заточи като в меласа. После Кинг съобщи:
— Пак не ги улучи. Този път мина само на десет метра зад тях.
— Колко близо са до морското дъно? — попита Джордино.
— На трийсет и пет метра и продължават да се спускат. Сигурно Пит гледа да се скрият зад формациите от оголени скали. Положението изглежда безнадеждно. Ако торпедото не ги улучи следващия път, има вероятност някоя скала да пробие корпуса им.
Сандекър се вдърви, когато по телефона отново долетя гласът на Кемпър.
— Говорих с началника на полярната отбрана. Той ще изпрати срочен сигнал до капитана на подводницата. Надявам се поне да е навреме.
— Не си единственият.
— Съжалявам за бъркотията, Джим. Обикновено американската военна флота няма навика първо да стреля, а после да задава въпроси. Но случва се, когато бъде забелязан неидентифициран подводен плавателен съд толкова близо до северноамериканското крайбрежие. Между другото, какво прави твой плавателен съд там?
— Военната флота не е единствената, която провежда тайни мисии — отвърна Сандекър. — Благодаря ти за съдействието. — Той изключи връзката и погледна към екрана.
Торпедото пореше дълбините с убийствена мисъл в електронния си мозък. Взривната му глава отстоеше на петнайсет секунди от „Леско“.
— Спускат се — проплака Кинг на висок глас. — Само на дванайсет метра са от дъното. Господи, няма да успеят!
Мислите в главата на Джордино препускаха в опити да открият някакво решение, но такова вече не бе останало. Този път неизбежното нямаше как да бъде заобиколено. Ако торпедото не ги унищожеше в следващите няколко секунди, то морското дъно щеше завинаги да приюти „Леско“ и тримата мъже вътре в него.
Устата му беше пресъхнала като пясъчна яма. Вече не броеше секундите. По време на стрес хората с необикновена яснота забелязват странни неща, които не са на мястото си. Джордино безцелно се запита как тъй не е обърнал внимание досега, че Сандекър е без обувки.