— Колко жалко! — рече той замислен. — Имаме толкова много общи неща.
Тя се приближи и плъзна ръка около кръста му.
— Какво имаш предвид? Вечер да се любим, а през деня да правим проучвания ли?
Шоу се засмя.
— Прословути сте вие, американците, с вашия директен хумор. Макар че идеята не е лоша. Двамата с теб бихме се допълвали чудесно. Какво точно пишеш в момента?
— Темата за доктората ми. „Военноморските сили по времето на администрацията на президента Уилсън“.
— Звучи доста скучно.
— И е така. — Хайди замълча и по лицето й се изписа замислен вид, после додаде: — Чувал ли си за Северноамериканския договор?
Ето ти на! Никакви увещания, никакви интриги или мъчения — тя просто сама се разкри.
— Да, мисля, че съм попадал на него.
Хайди го изгледа и отвори устни, за да каже нещо, но дори звук не издаде.
— Защо ме гледаш така странно?
— Нима си запознат с този договор? — запита тя изумена. — И наистина си виждал справки за него?
— Всъщност никога не съм чел съдържанието му. Дори съм забравил целта му. Доколкото си спомням, не беше от особена важност. Можеш да намериш материали, свързани с него, в почти всеки архив в Лондон. — Шоу поддържаше равнодушен тон. — Договорът част от проучванията ти ли е?
— Не — отвърна Хайди. — Случайно се натъкнах на документ, в който бегло се споменава за него. Поисках да узная нещо повече от любопитство, но не открих нищо, което да доказва, че такъв договор съществува в действителност.
— С удоволствие ще направя копие и ще ти го изпратя.
— Няма нужда. Достатъчно ми беше да знам, че той не е плод на въображението ми, за да се успокои любознателната ми душа. Освен това предадох записките си на приятели във Вашингтон.
— Ще го изпратя на тях.
— Всъщност е един приятел.
— Добре, един приятел. — Шоу едва потискаше нетърпеливостта в гласа си. — Как му е името и адреса?
— Дърк Пит. Можеш да го намериш в Националната агенция за подводни и морски проучвания.
Шоу се сдоби с онова, за което бе дошъл. На негово място всеки друг, вживяващ се в работата си агент, веднага би закарал Хайди обратно на кораба й и би взел първия самолет за Вашингтон.
Шоу никога не бе допускал прекаленият ентусиазъм да го обсебва. Имаше случаи, в които подобно чувство не се възнаграждаваше, и този беше един от тях.
Той целуна страстно Хайди по устните.
— Стига сме говорили за проучвания. Хайде пак да си легнем.
И те си легнаха.
29.
Лек вятър от североизток духаше в ранния следобед. Ледените му иглички се забиваха в изложената на открито кожа и я сковаваха. Температурата беше три градуса по Целзий, но Пит, който оглеждаше внимателно водата на река Сейнт Лорънс, имаше чувството, че съчетанието от вятър и студ е смъкнало термометъра до минус десет.
Той вдъхна миризмите на доковете, издадени навътре в малкия залив на няколко километра от град Римуски, провинция Квебек, и ноздрите му доловиха характерните остри миризми на катран, ръжда и дизелово гориво. Той тръгна по остарялата дъсчена настилка и стигна до подвижно мостче, спуснато към една яхта, която си почиваше спокойно в мазната вода. Конструкторът й бе дал практична форма, с петнайсетметрови просторни равни палуби, два гребни винта и дизелови двигатели. Липсваха всякакви лъскави хромови повърхности, корпусът беше боядисан в черно. Личеше, че е построена, за да върши работа — беше идеална за риболовни излети, за водолазни разходки или за търсене на петрол. В горната част цареше пълен ред и чистота — сигурни признаци за грижовен собственик.
От кормилната рубка излезе мъж. Носеше плетена шапка с помпон, която обаче не можеше да удържи гъстата му, груба черна коса. Лицето му като че ли бе брулено от стотици бури, а очите му гледаха тъжно, но бдително. Пит се спря, преди да стъпи на кърмовата палуба.
— Казвам се Дърк Пит. Търся Жюл льо Ма.
Последва миг мълчание, после мъжът се усмихна сърдечно и разкри здрави, бели зъби.
— Добре дошъл, мосю Пит! Моля, заповядайте на борда.
— Практична яхта.
— Без да е красива може би, но като всяка добра жена е предана и търпелива. — Ръката му стискаше като менгеме. — Избрал сте чудесен ден за посещението си. Река Сейнт Лорънс е благоразположена днес. Мъгла няма, само леко вълнение над дълбоките води. Ако ми помогнете да я отвържем, можем да отплаваме.