Унесът му бе прекъснат от друг звук — пронизително стенание в далечината.
Той скочи на крака и се ослуша. Не долови нищо друго, освен шепота на вятъра. След малко стенанието отново се чу. То идваше някъде от север и срещайки по пътя си зловещите стръмни скали на Хъдсън, ехото му се повтаряше и преповтаряше.
Това беше свирка на влак.
Изведнъж Пит видя как една жълтеникава светлина се приближава неотклонно към него. След малко слухът му долови и други звуци — стържещ тропот и съскане на пара. Невидими птици, подплашени от внезапния шум, изпърхаха с крила към черното небе.
Пит не смееше да повярва в истинността на това, което несъмнено бе видял; беше невъзможно влак да препуска по несъществуващите релси върху запусната баластра. Той стоеше неподвижен, без да чувства студа, и търсеше обяснение, но умът му отказваше да откликне на възприятията му, а в това време писъкът на локомотивната свирка ставаше все по-силен, светлината — все по-ярка.
В продължение на може би десет, а може би и на двайсет секунди Пит застина на място като дърветата покрай коловоза. Адреналинът нахлу в кръвоносните му съдове и задръжките на страха се отприщиха и пометоха всичките му логични разсъждения. Клещите на паниката се затегнаха около стомаха му и той започна да губи чувството си за реалност.
Острата свирка прониза отново нощта и миг след това ужасът се зададе откъм завоя и затрополи шумно по наклона към липсващия мост, а предният прожектор закова на място Пит с ослепителната си светлина.
Пит изобщо нямаше представа колко дълго бе наблюдавал смаян онова, което дълбоко в себе си съзнаваше, че е свръхестествено явление. По едно време започна да изпитва чувство за самосъхранение и се огледа, за да види накъде да побегне. Тесните страни на насипа се спускаха в непрогледния мрак, а зад него беше отвесният склон към реката.
Почувства се в капан пред прага на необятна празнота.
Призрачният локомотив се приближаваше неотклонно, дрънченето на камбаната му вече се чуваше ясно сред грохота от отработената пара.
Но изведнъж гняв измести страха на Пит, гняв, породен отчасти от собствената му безпомощност, отчасти от забавените му реакции. Мигът, който му бе нужен, за да вземе решение, му се стори дълъг цяла вечност. Оставаше му открита една-единствена посока и той се вкопчи за нея. Като спринтьор, стартирал след сигналния изстрел, той се втурна по наклона в неминуем сблъсък с неизвестността.
31.
Ослепителната светлина внезапно угасна и оглушителният шум се стопи в нощта.
Пит се спря и застина неподвижен, неспособен да проумее какво става; напрегна очите си, за да привикнат на тъмнината. Наклони глава и се ослуша. Не се чуваше никакъв шум, освен отново шепотът на северния вятър. Почувства пронизващия студ по голите си ръце и силното биене на сърцето си.
Изминаха цели две минути, без нищо да се случи. Той започна да подтичва по голата баластрова настилка, като през няколко метра спираше и оглеждаше снежната покривка. Освен собствените му стъпки в обратна посока, други следи по снега нямаше.
После намали ход и с уморена крачка измина още половин километър, като донякъде очакваше, донякъде се съмняваше, че ще открие някаква следа от механичен призрак. Нищо наоколо не привлече погледа му. Сякаш влакът изобщо не е съществувал.
Спъна се в някакъв твърд предмет и се просна тромаво върху оголено от вятъра парче чакълеста настилка. Проклинайки непохватността си, той заопипва в кръг около себе си и пръстите му докоснаха две успоредни ленти студен метал.
Боже мой, това са релси!
Той скочи на крака и продължи напред. След като излезе от един остър завой, пред погледа му се открои синкава светлина от телевизор, която струеше от прозорци на къща. Релсите като че ли минаваха покрай предната веранда.
В къщата излая куче и след малко вратата се отвори и хвърли правоъгълник от светлина навън. Пит се сливаше с тъмнината. Огромно рошаво овчарско куче скочи върху траверсите, подуши ледения въздух и тъй като явно не му се искаше да се застоява на студа, веднага вдигна задния си крак и си свърши работата, после изтича обратно в уюта на стоплената от камина стая. Вратата се затвори след него.