Ани се върна в стаята и започна да промива ожулените му ръце.
— Съжалявам, но не намерих нищо друго, освен старо шишенце с йод. Ще ви щипе малко.
Но не позна. Ръцете на Пит все още бяха безчувствени. Той наблюдаваше безмълвно как жената го превързва. После тя седна и огледа одобрително работата си.
— Е, няма да спечели медицинска награда, но ще свърши работа, докато се приберете у дома.
— И то много добра работа — увери я Пит.
Магий се настани на един стол във форма на лале.
— И така, господин Пит, какво искате да говорите с мен?
Пит мина направо на въпроса.
— Събирам данни за „Манхатън лимитид“.
— Разбирам — кимна Магий, но си личеше, че нищо не разбира. — Предполагам, че интересът ви клони повече към последния му път, отколкото към неговата история.
— Да — призна Пит. — Има няколко неща в онази трагедия, които изобщо не са изяснени в дълбочина. Прегледах вестникарските материали, но те повече повдигат въпроси, отколкото дават отговори.
Магий го погледна подозрително.
— Журналист ли сте?
Пит поклати глава.
— Не, директор съм по специални проекти в Националната агенция за подводни и морски изследвания.
— Значи работите за правителството?
— Да, чичо Сам ми плаща заплатата. Но любопитството ми, свързано с нещастието на моста Довил-Хъдсън, е чисто лично.
— Любопитство ли? Бих казал, че е по-скоро идея фикс. Какво друго може да накара човек да броди из извънградските местности в мразовито време, и то посред нощ?
— Времето ме притиска — отвърна спокойно Пит. — Утре сутринта трябва да съм във Вашингтон. Това ми е единствената възможност да видя моста. Освен това беше все още светло, когато пристигнах.
Магий като че ли се отпусна.
— Поднасям ви извинения, че ви подложих на такъв разпит, господин Пит, но вие сте единственият непознат, който нахлу в малкото ми тайно убежище. Като се изключат неколцина отбрани приятели и колеги, обществеността мисли, че съм някакъв чудат саможивец, който трескаво отлива форми в изоставен склад в източната част на Ню Йорк. Поддържам тази измама с цел. Държа на усамотението си. Ако трябваше да се съобразявам с потока от зяпачи, критици и репортери, които по цял ден да ми чукат на вратата, нямаше да мога да свърша никаква работа. А тук, скрит в долината на Хъдсън, творя на спокойствие.
— Още кафе? — попита Ани и с женската си проницателност избра подходящия момент да ги прекъсне.
— С удоволствие — прие поканата Пит.
— Искате ли и парче горещ ябълков сладкиш?
— О, чудесно. От сутринта не съм слагал залък в уста.
— Тогава ще ви приготвя още нещо.
— Не, не, сладкишът ще е достатъчен.
След като тя излезе от стаята, Магий продължи разговора.
— Надявам се, че ме разбирате накъде бия, господин Пит.
— Нямам причина да издавам уединеното ви място.
— Разчитам на това.
Чувствителността на ръцете на Пит започна да се възвръща и той усети нарастваща болка. Ани Магий му поднесе парче ябълков сладкиш и той се нахвърли на него като изгладнял полски ратай.
— По повод интереса ви към влакове — подхвана Пит. — След като практически живеете досами моста, сигурно имате свое обяснение за трагедията, което липсва в старите архиви.
Магий продължи известно време да гледа в огъня, после заговори с равнодушен глас:
— Прав сте, разбира се. Аз също проучих странните случки около катастрофата с „Манхатън лимитид“. Рових се предимно из местните легенди. Имах късмета да разговарям лично със Сам Хардинг, началника на гарата, който бил дежурен в нощта на трагедията. Това стана няколко месеца преди той да почине в един санаториум в Джърмънтаун. Беше осемдесет и осем годишен. Имаше памет като компютърна банка. Божичко, все едно че разговарях с историята! Едва ли не виждах как се развиват събитията във фаталната нощ.
— Имало нападение с цел грабеж в момента, в който влакът наближавал гарата — вметна Пит. — Крадецът попречил на началник-гарата да сигнализира на машиниста и да спаси сто души. Това звучи като роман.
— Не е никакъв роман, господин Пит. — Станало е точно както го е описал Хардинг в полицията и пред репортерите от вестниците. В потвърждение на това телеграфистът Хайрам Мийчъм показал дупката от куршум в бедрото си.
— Запознат съм с журналистическите материали — кимна Пит.