— Значи знаете, че не са успели да заловят крадеца. Хардинг и Мийчъм със сигурност разпознали в него Клемънт Маси, или както го наричала пресата — Шикозният Маси. Обличал се изискано и бил известен с няколко находчиви кражби на коли.
— Чудно, как тъй земята ще се разтвори и ще го погълне.
— Преди войната времената са били други. Съдебните органи съвсем не са били толкова опитни като днешните. Няколко години зад решетките за обир е едно, а косвено причиняване на смъртта на сто души мъже, жени и деца — съвсем друго. Ако го бяха хванали, на съдебните заседатели ще са им били нужни само пет минути, за да го пратят на бесилото.
Пит довърши сладкиша си и се облегна назад на дивана.
— Имате ли някакво предположение защо влакът не е бил открит?
Магий поклати глава.
— Вероятно е потънал в плаващите пясъци. Леководолазите от местните клубове продължават да търсят артефакти. Преди няколко години от реката, на километър по течението, бе изваден преден прожектор на локомотив. Повечето хора предположиха, че е на „Манхатън лимитид“. Според мен рано или късно речното корито ще се измести и ще разкрие останките на влака.
— Искате ли още сладкиш, господин Пит? — попита Ани Магий.
— Изкушавам се, но не, благодаря — отвърна Пит и се надигна от мястото си. — Време е да тръгвам. След няколко часа трябва да хвана самолет от „Кенеди“. Много ви благодаря за гостоприемството.
— Преди това — задържа го Магий — искам да ви покажа нещо.
Скулпторът също стана и се запъти към една врата в средата на отсрещната стена. Отвори я и се изгуби в тъмната вътрешност на помещението. След малко се появи отново със запалена керосинова лампа в ръка.
— Оттук — покани го той.
Пит прекрачи прага и ноздрите му подушиха миризма на плесен върху старо дърво и керосинови изпарения, погледът му огледа сенките, потрепващи от мекия пламък на лампата.
Оприличи помещението на канцелария, украсена с антични предмети. Една тумбеста печка стоеше в средата на пода, а кюнецът й излизаше направо през покрива. Оранжевата светлина разкри поставен в единия ъгъл сейф, чиято врата бе украсена с рисунка, изобразяваща покрит фургон, прекосяващ прерия.
До стената с прозорците се виждаха две писалища. Едното беше с извит сгъваем капак, върху който стърчеше старомоден телефонен апарат, а другото беше дълго и върху равния му плот бе поставен голям шкаф с прегради за писма. На ръба му, пред кожен стол с подвижна задна облегалка, имаше телеграфен ключ, чиито жици завиваха под прав ъгъл към тавана.
На стените бяха закачени един часовник „Сет Томас“, постер, рекламиращ пътуващото шоу на Паркър и Смит, картина в рамка на момиче със сочна плът, носещо поднос, пълен с шишета бира на пивоварна „Рупърт“ на 94-та улица в Ню Йорк Сити, и календар на застрахователното дружество „Фийни & къмпъни“ за месец май 1914 година.
— Канцеларията на Сам Хардинг — поясни гордо Магий. — Възпроизведох я точно каквато е била в нощта на обира.
— Значи къщата ви е…
— Истинската гара Уакетшър — довърши мисълта му скулпторът. — Фермерът, от когото купих имота, я използваше за фуражен склад за кравите си. Двамата с Ани възстановихме сградата. Жалко, че не я видяхте през деня. Архитектурата й е забележителна. Украсата обвиваше ръба на покрива в изящни извивки. Строена е през хиляда осемстотин и осемдесетте години.
— Свършили сте голяма работа за запазването й — похвали го Пит.
— Да, била й е отредена по-добра съдба от повечето едновремешни гари — каза Магий. — Направихме някои промени. Някогашната товарна рампа сега е спалнята ни, а чакалнята превърнахме във всекидневна.
— Обзавеждането също ли е оригинално? — попита Пит, поглаждайки телеграфния ключ.
— В по-голямата си част. Когато купихме имота, писалището на Хардинг стоеше ето тук. Печката беше спасена от купчина боклук, а пък Ани откри сейфа в един склад за железария в Селкърк. Но ето и голямата ни печалба. — Магий вдигна един кожен калъф и разкри шахматна дъска. Ръчно изработените абаносови и брезови фигурки бяха напукани и потъмнели от годините. — Това е шахът на Хайрам Мийчъм — поясни той. — Неговата вдовица ми го даде. Дупката от куршума на Маси си стои незаличена.
Пит огледа мълчаливо шахматната дъска. После погледна през прозореца в тъмнината навън.
— Човек като че ли може да усети присъствието им — каза той накрая.