— Често седя тук сам и се опитвам да си представя съдбовната нощ.
— Привижда ли ви се как „Манхатън лимитид“ отминава с грохот?
— Понякога — отвърна замечтан Магий. — Ако пусна на воля въображението си… — Той млъкна внезапно и загледа подозрително Пит. — Странен въпрос. Защо го зададохте?
— Заради влака фантом — отвърна Пит. — Казват, че той продължавал своя призрачен маршрут по стария коловоз.
— Долината на Хъдсън е благоприятна почва за създаване на легенди — присмя се Магий. — Намират се и такива, които твърдят също, че видели конник без глава. Всеки разказ с небивалици тръгва от уста на уста, украсяван с годините и преувеличаван от местните жители. Мълвата прераства в легенда, набъбваща извън рамките на действителността. Натрапчивите слухове за влака фантом започнаха няколко години след срутването на моста. Също като призрак на гилотиниран човек, който броди насам-натам да си търси главата, „Манхатън лимитид“, както вярват неговите почитатели, никога няма да влезе в огромното депо на небето, докато веднъж завинаги не прекоси реката.
Пит се засмя.
— Господин Магий, вие явно сте закоравял скептик.
— Не го отричам.
Пит погледна часовника си.
— Наистина вече трябва да тръгвам.
Магий излезе да го изпрати и двамата си стиснаха ръце на стария гаров перон.
— Прекарах чудесна вечер — каза Пит. — Признателен съм на вас и жена ви за гостоприемството.
— Удоволствието беше и наше. Елате ни отново на гости. Обичам да разговарям за влакове.
Пит се поколеба, преди да каже:
— Трябва да имате предвид едно нещо.
— Какво е то?
— Странно нещо във връзка с легендите. — Пит срещна погледа на Магий. — Че те обикновено се раждат от истината.
На светлината, идваща от къщата, добродушното лице остана сериозно и замислено — нищо повече. След това Магий сви неопределено рамене и затвори вратата.
32.
Даниел Сарвьо посрещна сърдечно премиера на провинция Квебек Жюл Герие в коридора на болницата. Той бе придружен от неговия секретар Анри Вийон.
Герие целуна Даниел по двете бузи. Беше висок, слаб човек с небрежно сресана сребриста и гъста коса, наближаващ осемдесетте години. Спокойно можеше да се вмести в представата на някой художник за образа на Моисей. Като премиер на Квебек той оглавяваше също и френскоговорещата „Парти Кебекоа“.
— Толкова се радвам да те видя, Жюл — каза Даниел.
— Още по-приятно е за едни стари очи да погледат красива жена — отвърна той галантно.
— Шарл те очаква с нетърпение.
— Как се чувства той?
— Докторите казват, че се подобрява. Но лечението ще отнеме още дълго време.
Сарвьо седеше подпрян на възглавници, леглото му беше преместено до голям прозорец с изглед към сградата на Парламента. Една медицинска сестра пое шапките и палтата им и всички се настаниха на стола и дивана около него. Даниел разля по чаша коняк.
— Разрешено ми е да черпя гостите си с алкохол — поясни Сарвьо, — но за жалост той е противопоказен на лекарствата ми, затова не мога да ви правя компания.
— За твоето бързо оздравяване! — вдигна чашата си Герие.
— За бързото ти оздравяване! — добавиха останалите.
Герие остави питието си в края на ниската масичка.
— За мен е чест, че ме покани да се видим, Шарл.
Сарвьо го погледна със сериозно лице.
— Току-що ме осведомиха, че си щял да свикваш референдум за пълна независимост.
Герие сви рамене.
— Времето за последно откъсване от федерацията е отдавна просрочено.
— Съгласен съм и смятам да ти дам пълната си подкрепа.
Изявлението на Сарвьо прозвуча като падане на гилотина. Герие видимо се напрегна.
— И този път няма да се бориш против това?
— Не. Искам веднъж завинаги да се приключи с този въпрос.
— Знаем се отдавна, Шарл, за да подозирам някакъв вътрешен мотив зад ненадейната ти благожелателност.
— Имал си грешно мнение за мен, Жюл. Аз не съм като ветропоказател. Щом Квебек иска да върви сама, да върви. Твоите референдуми, мандати, безкрайни преговори — всичко това е минало. Канада достатъчно изстрада. Конфедерацията вече няма нужда от Квебек. Ще оцелеем и без вас.
— Както и ние без вас.