— Това не бива да се допуска.
— За какво говориш?
Тя стисна ръката му.
— Погреби СКО. Излез на открито и започни кампания срещу Герие.
— Не съм достатъчно силен, за да надвия Герие.
— Французите отчаяно се нуждаят от по-млад, по-напорист лидер — настоя тя. — Анри Вийон, когото познавам, никога няма да преклони глава пред Английска Канада или Съединените щати.
— Мъжът ти ми отряза крилата насред полета. Без да имам необходимото време, за да изградя подобаваща организация, това ще бъде невъзможно.
— Не и ако Жюл Герие умре.
За първи път Вийон се засмя.
— Няма такава вероятност. Жюл може да изкара каква ли не болест от медицинските книги, но той притежава силен дух, с който ще надживее всички нас.
Странно напрежение се изписа по лицето на Даниел.
— Жюл трябва да умре, за да се спаси Квебек.
Намекът беше кристално ясен. Вийон се вглъби в мисли и близо минута не отрони дума.
— Убийството на другите беше различно, те бяха чужденци. Тяхната смърт беше политическа необходимост. А Жюл е лоялен французин. Той водеше битката по-дълго от всички нас.
— За онова, което смятаме да спечелим, цената е малка.
— Цената никога не е малка — каза той, потънал в мечти. — Напоследък се улавям, че си задавам въпроса кой ли ще бъде последният мъж, който ще загине, преди да свърши всичко.
33.
Глай се наведе над изцапаната мивка към огледалото и започна да преправя лицето си.
Постави изработени от бял порест каучук протези върху кривия си нос, като удължи върха и уголеми гърбицата. Изкуствените допълнения бяха залепени с лепило на спиртна основа и боядисани със специален оцветител за гума. Новата форма на носа му бе поръсена леко с пудра, за да не лъщи.
Истинските му вежди бяха отдавна изскубани. Сега той махна изкуствените и започна да лепи други, като потупваше с пинцета мъничките туфи косми, за да прилепнат по-здраво. Новите вежди бяха по-високо извити и сгъстени така, че да изглеждат рунтави.
След като ги сложи, той отстъпи крачка назад и започна да сравнява работата си със снимките, залепени със скоч в долния край на огледалото. Доволен от напредъка си, той взе светъл грим, с няколко нюанса по-тъмен от бялото и го нанесе от бузата, по линията на челюстта, до една точка под всяко ухо. След това постави по-тъмен земен тон под брадичката. Завършеното художествено майсторство му придаваше по-квадратна и ясно очертана форма на лицето.
Преправи устата си, като първо я покри със слой основен фон дьо тен, после очерта една линия под долната устна с подходящ цвят тъмно червило, за да изглежда по-дебела и по-издадена напред.
Дойде ред на контактните лещи. Това беше единствената част от процедурата, която ненавиждаше. Имаше чувството, че сменяйки цвета на очите си от кафяв на сив, сменя душата си. След като сложи и лещите, Фос Глай вече не можеше да бъде разпознат под маската.
Последният щрих беше кафявата перука. Той я нахлузи на голата си глава, придържайки я с двете ръце, сякаш беше корона.
Накрая отново отстъпи назад и огледа внимателно цялото лице и двата профила, осветявайки го с малка лампа от различен ъгъл. Беше почти безпогрешно, прецени той, възможно най-безпогрешно, като се имаха предвид условията на тясната баня на долнопробния хотел, в който бе отседнал.
Нощният дежурен администратор не беше на мястото си, когато Глай прекоси фоайето. След като мина по две странични улички и една алея, той седна зад кормилото на лимузина мерцедес-бенц. Беше я откраднал от паркинга пред една банка в ранния следобед и й беше сменил регистрационните табели.
Потегли през стария район на Квебек Сити, наречен Лоуър Таун, като се движеше плътно до тротоарите на старите тесни улици и от време на време натискаше клаксона за някой пешеходец, който му правеше път, изглеждайки го с кръвожаден поглед.
Часът беше девет и пет и уличните лампи на Квебек хвърляха отблясъци върху ледените късове, носещи се лениво по Сейнт Лорънс. Глай мина покрай известния хотел „Шато Фронтьонак“ и зави по магистралата, граничеща с реката. Колите се движеха бързо и скоро той се озова редом до парка Батълфийлдс на Плейнс ъв Ейбрахам, където през 1759 година британската армия победи френската и спечели Канада за империята си.
Глай навлезе в модното предградие на Силари. Неостаряващите масивни каменни сгради се издигаха като крепости и пазеха заможните и обществените знаменитости на провинцията. Глай не можеше да се солидаризира с подобни предпазни мерки. За него къщите изглеждаха като чудовищни крипти, обитавани от хора, които не подозираха, че са мъртви.